Фурията на курсора

Жената влезе в каретата и седна на отсрещната седалка. Стройна, бледа, с тъмна коса, царствено изглеждащата Върховна лейди Инвидия Акватайн олицетворяваше идеала на идеята за гражданин.

Въпреки че лейди Акватайн беше на над четиридесет, както и съпругът й и самата Исана, тя изглеждаше едва ли не на двайсет. Подобно на всички, надарени с дарбата на призователи на вода, и тя не се отказваше от възможността да удължи младостта си.

— Добър вечер, Исана.

— Милейди — измърмори Исана. Тя не изпитваше към тази жена по-топли чувства от тези, които изпитваше към лорд Акватайн, но все пак можеше да се обръща към нея, ако не приветливо, то поне учтиво.

Инвидия се обърна към съпруга си и се наведе, за да го целуне.

— И се постарайте да минете без нощни бдения. Имате нужда от почивка.

Той вдигна златисти вежди.

— Аз съм Върховен лорд на Алера, а не някакъв глупав академ.

— И зеленчуци — продължи тя, сякаш той не е казал нищо. — Не наблягайте на месо и сладкиши и не избягвайте зеленчуци.

Акватайн се намръщи.

— Предполагам, че ще се държиш така, докато не се съглася с теб?

Тя му се усмихна сладко.

Той обърна очи, дари я с бърза целувка и каза:

— Невъзможна жена. Добре, нека да е на твоето.

— Естествено — каза тя. — Довиждане, милорд.

Той склони глава към нея, кимна на Исана, затвори вратата и излезе. Удари два пъти по стената на каретата и каза:

— Капитане, грижете се за тях.

— Милорд — отговори мъжки глас зад вратата и рицарите Аери вдигнаха паланкина. Шумът на вятъра нарасна до нисък и постоянен рев, добре познат на Исана през последните две години. Невидима сила я притисна към мястото й, след като носилката се извиси в небето.

Няколко мига минаха в мълчание, по време на което Исана облегна глава на възглавницата и затвори очи с надеждата, че сънят ще послужи като извинение да не общува с лейди Акватайн. Надеждите й бяха напразни.

— Извинявам се за дългото пътуване — каза лейди Акватайн няколко секунди по-късно. — Но силните ветрове винаги са били пречка през този сезон, а тази година те са особено опасни. Затова се налага да летим много по-ниско от обикновено.

Исана си помисли, че все още е много по-високо от ходенето по земята.

— А има ли разлика? — попита тя, без да отваря очи.

— По-трудно е да бъдеш във въздуха по-близо до земята и е по-трудно да летиш бързо — каза лейди Акватайн. — Моите рицари Аери трябва да отчитат пътуването в мили, а не в левги, както и да вземат предвид броя на спирките, които трябва да направим, за да посетим моите привърженици, така че ще ни отнеме много повече време, за да достигнем нашата цел.

Исана въздъхна.

— Колко повече?

— Повече от три седмици, както ми казаха. И това е оптимистичната оценка, която предполага, че свежи екипи от рицари Аери ни очакват на станциите по маршрута.