Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
— Здравей, войниче.
Тези, които познават портрета на Анхелика де Алкесар, нарисуван от Диего Веласкес, лесно могат да си я представят, като прибавят само няколко години отгоре. Племенницата на кралския секретар, почетната придворна на нашата господарка кралицата, вече беше навършила петнадесет години и красотата й беше много повече от обещание. Изглеждаше много по-зряла от последния път, когато я видях: корсажът й с върви, обточени с красиви украси в сребро и корал, в тон с широката дълга пола от брокат, която пазителката на инфантата грациозно придържаше при хълбоците си, даваше възможност да се отгатнат форми, които преди не съществуваха на това място. Златото на русите й къдрици, каквото не е виждано и в мините Арауко, подчертаваше сините очи и подхождаше на една ослепително бяла и гладка кожа, която ми се стори мека като коприна. (В бъдеще щях да се уверя, че наистина е такава).
— Мина много време.
Беше толкова красива, че чак ме болеше да я гледам. В стаята с колони в мавритански стил, отворена към малка градина в Алкасар, слънцето рисуваше бяло сияние около косите й срещу светлината. Усмихваше се, както го беше правила винаги: загадъчно и закачливо, с намек за ирония или злонамереност по съвършените й устни.
— Много време — успях да изговоря накрая аз.
Тевтонецът се беше оттеглил в градината, из която се мяркаше бонето на една придворна дама. Анхелика седна на едно кресло от дялано дърво и ми посочи табуретката срещу себе си. Заех мястото, без да зная много добре какво правя. Тя ме гледаше много съсредоточено, със скръстени в скута си ръце. Под обръча на кринолина й се подаваше изящна атлазена обувка и аз внезапно си дадох сметка за грубия си елек, надянат върху кърпената риза, за дългите си чорапи от грубо платно и военните гамаши. Да му се не види, изругах наум. Представях си как галантни кавалери и изискани контета с натъпкани кесии, облечени в богати одежди, ухажват Анхелика по дворцовите празненства и забави. Тръпка на ревност премина през душата ми.
— Надявам се — каза тя много тихо, — че не храните неприязън към мен.
Спомних си, то всъщност не беше необходима кой знае каква памет, за да не забравяш подобен срам, тъмниците на Инквизицията в Толедо, публичното изпълнение на присъдата на Пласа Майор, ролята, която племенницата на Луис де Алкесар беше играла в моето нещастие. Тази мисъл доста ми помогна да си върна хладнокръвието, от което толкова се нуждаех.
— Какво искате от мен? — попитах я аз.
Забави се с отговора няколко секунди повече от необходимото. Взираше се в мен настойчиво, със същата усмивка на устните. Изглеждаше доволна от това, което виждаше пред себе си.
— Не искам нищо — каза. — Беше ми любопитно да се срещнем отново… Познах ви на площада.
Замълча за малко. Гледаше ръцете ми и после пак лицето ми.
— Пораснали сте, господине.
— Вие също.
Прехапа леко долната си устна, докато много бавно кимаше утвърдително с глава. Буклите докосваха нежно бледата кожа по страните й и аз я обожавах.
— Били сте се във Фландрия.
Не беше нито твърдение, нито въпрос. Сякаш разсъждаваше на глас. Внезапно каза:
— Мисля, че ви обичам.
Станах от ниското столче със скок. Анхелика вече не се усмихваше. Гледаше ме от мястото си, вдигнала към мен очите си, сини като небето, като морето и като живота. Мътните да ме вземат, ако не беше подлудяващо красива.
— Исусе — промълвих.
Треперех като листата на дърво. Тя не помръдна и не проговори в продължение на дълго време. Най-сетне сви леко рамене.
— Искам да знаете — каза, — че имате неудобни приятели. Като този капитан Батисте, или Тристе, или както там се казва… Приятели, които са неприятели на моите приятели… И искам да знаете, че това навярно ще ви струва живота.
— Това вече едва не се случи — отговорих аз.
— И скоро пак ще се повтори.
Беше се усмихнала отново по същия начин като преди, замислена и загадъчна.
— Този следобед — продължи тя, — има прием, който дават в чест на краля херцозите Медина Сидония… На връщане каляската ми ще се спре за кратко на Аламеда33. Има красиви фонтани и градини, мястото е превъзходно за разходки.
Сбърчих вежди. Това беше прекалено хубаво. Прекалено лесно.
— В малко неудобен час, струва ми се.
— Намираме се в Севиля. Нощите тук са приятно топли.
Не ми убягна особената ирония на думите й. Погледнах към двора, към придворната, която продължаваше да се навърта там. Анхелика схвана гримасата ми.
33
Аламеда (исп.) — алея с тополови дървета. — Б.пр.