Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 119
Перейти на страницу:

— Всичко е наред.

— Вечно ще ви бъда задължена.

После тя излезе бързо през вратата и тръгна наляво, след бившия си съпруг. За момент Майрън остана неподвижен. Момчето зад бара каза:

— Искате ли да ви долея кафе?

— Не, благодаря.

Майрън остана все така неподвижен.

— Всичко наред ли е, приятелю? — попита момчето.

— Всичко е наред.

Той продължи да гледа към вратата. И тогава го осени една интересна мисъл. Болницата се намираше вдясно. А Нанси и Хънтър Мур бяха тръгнали наляво.

Означаваше ли нещо това?

Не. Не и само по себе си. Може би бяха отишли да купят нещо от аптеката или просто да се разходят на чист въздух, или пък…

Майрън закрачи към вратата. Излезе на улицата и погледна наляво. Нанси Мур се качваше в черен микробус.

— Почакайте — каза Майрън.

Но тя беше твърде далече, а на улицата беше твърде шумно. Вратата на микробуса се плъзна и се затвори, а Майрън се затича.

— Почакайте малко! — извика той.

Но микробусът вече беше потеглил. Майрън видя как се насочва надолу по улицата и изчезва зад ъгъла. Той спря и извади смартфона си. Вероятно нямаше причина за тревога. Може би полицаите ги водеха някъде за разпит. Може би, след като бяха стояли часове наред неотлъчно до сина си, имаха нужда от малко почивка.

И двамата?

Не, невъзможно. Приличаше ли Нанси Мур на майка, която би искала да си почине от грижите за детето, което не беше виждала от десет години? В никакъв случай. По-скоро не би искала за нищо на света да се отделя от него, по-скоро не би посмяла да откъсне поглед от него дори за секунда.

Майрън извади телефона си и натисна бутон едно за бързо набиране. Не се тревожеше, че може да проследят обаждането. Сигналът щеше да премине през няколко различни клетки и чак тогава да се свърже с някой телефон за еднократна употреба.

— Съобщете — каза Уин.

— Мисля, че имаме проблем.

— Слушам те.

Той му разказа за Нанси и Хънтър Мур и за черния микробус. Прекоси улицата и се отправи към входа на болницата. Каза на Уин всичко, което знаеше, и затвори. После набра номера на Брук. Без отговор.

В болницата Майрън видя табела — няколко табели, след като се огледа, — на които пиеше „Забранена употребата на мобилни телефони“. Хората го зяпаха. Майрън прибра телефона си, сви извинително рамене и се отправи към гише „Информация“.

— Искам да посетя един пациент.

— Името на пациента?

— Патрик Мур.

— А вашето име?

— Майрън Болитар.

— Един момент, моля.

Майрън огледа внимателно помещението. Видя Брук и Чик, които седяха до един прозорец в чакалнята. Брук вдигна очи, видя го и се изправи. Той забърза към нея.

— Какво се е случило? — попита Брук.

— Какво ви казаха полицаите?

— Нищо. Все още не ни позволяват да го видим.

— Знаеш ли номера на стаята му?

— Да, Нанси ми го каза вчера. 322.

Майрън се обърна.

— Да тръгваме.

— Какво е станало?

Той бързо зави зад ъгъла. Там стоеше охранител.

— Пропуск, моля.

— Не — каза Майрън.

Това обърка охранителя.

— Моля?

На табелката с името му пишеше „ЛЕМИ“.

Майрън беше едър — 1,95, 102 килограма. И знаеше кога да направи така, че да изглежда още по-едър. Например сега.

— Трябва да се кача на третия етаж и да видя един пациент.

— Тогава донесете пропуск.

— Можем да го направим по два начина, ъъ, Леми. Мога да ти сритам задника и да се изложиш пред всички, а и кой знае какви биха били последиците от това. Може и да си по-як, отколкото изглеждаш, и в такъв случай ще ми се наложи да те нараня. Вероятно дори повече, отколкото би ми се искало. Или може да се качиш с мен по стълбите и да се увериш, че просто искам да проверя състоянието на един пациент, така че да бъда сигурен, че всичко с него е наред, и после отново да слезем долу.

— Господине, настоявам да…

— Както кажеш.

Майрън не даде време на пазача да реагира. Той се втурна покрай него и затича нагоре по стълбите. Охранителят побягна след него, но не беше особено пъргав.

— Спрете! Охрана иска подкрепление! Нарушител по стълбището.

Майрън не си направи труда да забави крачка. Тичаше нагоре по стълбите. Коляното му — онова, което беше сложило край на кариерата му преди толкова много време — го наболяваше, но това не го забави. Не знаеше дали Брук и Чик са след него. Това нямаше особено голямо значение. Охранителят щеше да повика подкрепление. Или щяха да се качат, или не. Или щяха да го арестуват, или не. Но така или иначе, нямаше да успеят да го настигнат навреме.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)