Дом [bg]

Автор: Кобен Харлан
Серия: Майрън Болитар #11
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0327-8
Переводчик: Богдан Русев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.

Перейти на страницу:

— Хубаво е, че е на наша страна — каза тя.

— Да, така е.

— А какъв е твоят план, Майрън?

— Онова, което каза Уин. Каквото и ужасно нещо да се е случило на двете момчета, то ги е довело в Лондон, но е започнало в дома ти. Той е в единия край на случилото се. Ние ще се заемем с другия. Ще се върнем в началото. Ще разберем какво точно се е случило.

Брук помисли над думите му.

— Не съм сигурна, че виждам някакъв смисъл в това. Връщали сме се към местопрестъплението един милион пъти.

— Да, но сега ще го погледнем с нови очи. Ще можем да погледнем малко по-напред. Като пътуване с кола, без да знаеш накъде отиваш. Миналата седмица знаехме само началната точка. Сега знаем къде е била колата преди три дни. Затова можем да опитаме отново.

— Нека пробваме, няма да навреди — съгласи се Брук.

— Нещо повече, ще трябва да накараме Патрик да говори с нас.

— Да.

— Съобщението от Нанси, преди да се качим на самолета — какво мислиш за това?

— Не съм сигурна.

— Сякаш Чик й няма доверие. Ами ти?

Брук се замисли.

— Тя е майка.

— В смисъл?

— В смисъл, че в крайна сметка тя ще направи най-доброто за своето дете. Не за моето.

Мии поднесе чаши с вода и затоплени ядки. Сложи ги пред тях и се отдалечи.

— Не мислиш, че иска да помогне? — попита Майрън.

— Не, Нанси знае колко силна е болката. Вероятно го знае по-добре от всеки друг. Но личният интерес е мощен стимул. Както и грижата на една майка за своето дете. Тя сама го каза в съобщението си: „Правя най-доброто за моя син. За твоя също“. Не написа: „Правя най-доброто за синовете ни“. Разбираш ли?

— Да.

— Тогава какво ще направим ние?

— Ще направим най-доброто за твоя син — каза Майрън. — И за нейния.

Глава 12

Когато кацнаха, беше пристигнало още едно съобщение от Нанси: „Утре в девет сутринта ще дойдем у вас, съгласна ли си?“.

Брук прочете съобщението на Майрън и Чик.

— Кои, по дяволите, са „ние“? — попита Чик.

— Не знам.

— Попитай я.

— Мисля, че е по-добре да изчакаме — каза Брук. — Струва ми се, че може да я стресна.

— С кое? — попита Чик.

— Не знам. Майрън?

— Мисля да изчакате — каза Майрън.

Брук написа в отговор: „Добре, ще се видим утре“.

Чакаха ги две лимузини, една за семейство Болдуин и една за Майрън. Преди да се качи, Брук спря и се обърна към Майрън:

— Ти също трябва да дойдеш утре. Ти спаси сина им. Задължени са ти.

Майрън не беше много сигурен дали това е добра идея, но каза:

— Добре.

Той изчака Брук, Чик и лимузината да изчезнат от погледа му и едва тогава тръгна към своята. Когато се настани на задната седалка, шофьорът каза: „Всичко е уредено. Ще остана с вас цялата вечер“.

— Чудесно.

— Към гимназията, тогава?

Майрън погледна часовника си.

— Да, тъкмо навреме.

Той се облегна на седалката. Вероятно утре щеше да настъпи краят на света, но днешната вечер щеше да бъде, ако не точно жизнеутвърждаваща, то поне що-годе нормална. Когато стигнаха до овалния централен площад на градчето, пред гимназията, часът беше шест и половина следобед. Овалът, дълъг общо почти един километър, беше любимо място на жителите на градчето, които ходеха там да тичат за здраве, да се разхождат или да научат най-новите клюки, и носеше хитрото име „Кръгчето“ — защото нали приличаше на такова. Полицейското управление на градчето се намираше на отсрещния тротоар. Библиотеката на градчето беше в дъното вдясно от входа на „Кръгчето“. Читалището на градчето се намираше горе вдясно. Църквата на градчето заемаше голяма част от лявата страна, а най-горе, на върха на овала, точно срещу входа, така да се каже, се простираше голямата сграда на гимназията на градчето.

Ключовата дума: „градче“.

Шофьорът спря пред физкултурния салон. Майрън отвори тежката метална врата и влезе. Салонът беше празен и тъмен. Той се изненада, но после си спомни, че зад игрището за американски футбол бяха построили една съвсем нова сграда. Този тук, който беше означавал толкова много за Майрън, беше „стария салон“. Така и изглеждаше. Изглеждаше, сякаш е на сто години. Изглеждаше, сякаш вместо баскетболни кошове, трябваше да има кошници за плодове с изрязано дъно.

Майрън направи няколко крачки, а стъпките му отекнаха по стария дървен паркет на пода. Той спря в средата на игрището и за момент остана неподвижен. Познатата миризма на пот все още се носеше във въздуха. Вероятно продължаваха да провеждат физкултурни занимания в салона — или пък въпросната миризма, примесена с тази на мощен почистващ препарат, щеше завинаги да остане пропита в дървения под. За някои тази миризма вероятно беше непоносима. За Майрън беше почти божествена.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?