Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 119
Перейти на страницу:

Той блъсна вратата на третия етаж, за да се отвори. Пред него се намираше стая номер 302. Той се обърна надясно и се втурна покрай стая 304. Зад гърба си чу някой да крещи: „Спрете! Спрете веднага!“.

Не му обърна внимание.

Продължи да тича, докато стигна до стая 322. Отвори вратата и като влезе вътре, чу да се приближават още стъпки. Не помръдна. Стоеше и чакаше нещо да се случи, но всичко беше точно така, както беше подозирал.

Леглото — и самата стая — бяха празни.

Глава 11

Имаше малко разправии с охранителите, но нищо сериозно.

Майрън излезе от стаята и тръгна към изхода, с вдигнати ръце. Пазачите не знаеха какво точно да направят с нарушителя. Мъжът беше нахлул в празна стая. Беше ли това достатъчна причина да го задържат? Майрън им обясни, че, така или иначе, няма намерение да ходи никъде, и това като че ли им беше достатъчно.

Чик побесня, особено когато полицаите реагираха напълно спокойно на случилото се: не можели да задържат Патрик; той бил жертва, а не престъпник, и искал да се прибере вкъщи с родителите си.

— Попитахте ли го какво знае за сина ми? — закрещя Чик.

Разбира се, че го били попитали, отговориха му те с равен глас. Патрик и родителите му твърдели, че той няма никаква полезна информация и че е твърде травмиран, за да говори за случилото се.

Чик:

— И вие просто ги оставихте да се измъкнат?

Полицаите въздъхнаха учтиво и свиха рамене. Не ги били оставили да се измъкнат. Но в крайна сметка не можели да накарат един травмиран и ранен тийнейджър насила да говори с тях. Момчето явно искало да се върне в Съединените щати с родителите си. Лекарите се съгласили, че може би така би било най-добре. Нямало законова причина да го задържат против волята му.

Разговорът продължи в този дух, но без никакъв резултат.

И сега, два часа след като бяха разбрали, че семейство Мур се прибира в Съединените щати с частен самолет, Брук и Чик Болдуин свикаха пресконференцията в балната зала на „Гросвенър Хаус“ на „Парк Лейн“.

Майрън и Уин гледаха от дъното на залата.

— Не прилича на скърбяща майка, нали? — каза Уин.

Говореше за Брук.

— Това не означава, че не е.

— Не, но й казах да се разплаче за пред камерата.

Майрън кимна.

— Би било добре.

— Не съм сигурен, че ще може. Казах й, че хората имат нужда да видят болката. Ако ли не, ще решат, че в никакъв случай не страдаш.

— Помня, когато момчетата изчезнаха първия път — каза Майрън. — Всички онези коментари за „поведението“… — Майрън направи с ръце кавички във въздуха —…на братовчедка ти.

— Дори тогава тя не успя да изглежда достатъчно изтерзана за пред камерите — каза Уин.

— Така беше. И тогава някакъв журналист започна да развива теории в колонката си как самата тя е замесена. Как това била нейната къща, нейната бавачка — и на всичко отгоре, как почти не показвала, че изпитва тъга.

— Жалка история — каза Уин.

— Именно. Ако Брук беше хлипала през цялото време и се беше сринала психически, светът щеше да хлипа заедно с нея. Вместо това я използваха.

— Помня. Оттам започна и целият дебат на тема „Майки домакини“. Брук пренебрегвала семейството си. Била разглезена — просто поредната богаташка, която наела бавачка, защото не искала да се грижи за собствените си деца.

— Никой не обича да мисли, че може да се случи на него самия — каза Майрън.

— И затова си търсят виновник — каза Уин. — Човешко е.

Горе на подиума говореха предимно полицаите. Брук стоеше неподвижно, загледана сякаш в нищото. Въпреки инструкциите на Уин не се разплака. Чик, в своя спретнат костюм, също не изглеждаше достоен за съжаление, но човек поне можеше да прочете покрусата на лицето му.

Майрън се наведе към своя приятел.

— Хубаво е, че отново си тук, Уин.

— Да — каза Уин. — Така е.

От полицията разказаха за случилото се с възможно най-малко подробности. Едно от изчезналите преди десет години американски момчета, Патрик Мур, е било спасено в Лондон. Без обяснения как. Заслугата не била на полицията. И не казаха, че заслугата е на Майрън.

Който нямаше нищо против.

Полицията вярвала, че другият изчезнал тийнейджър, Рийс Болдуин, синът на тези така изтерзани родители, може би е наблизо. Един репортер се провикна от мястото си:

— Откъде знаете това?

Полицаите не му отговориха. Когато показаха една стара снимка на Рийс, като шестгодишен, заедно с няколко компютърно генерирани актуални снимки, Майрън за пръв път видя фасадата на Брук да се пропуква.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)