Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 119
Перейти на страницу:

Но тя не заплака.

— Когато това приключи, си заминават обратно вкъщи — каза Уин.

— Няма да останат?

Уин поклати глава.

— Искат да се приберат у дома си. Знаят, че в Лондон няма какво да направят. Ти трябва да отидеш с тях. Трябва да намериш начин да разговаряш с Патрик. Трябва да се върнеш отначало и да тръгнеш към мен.

— Имаш предвид първоначалното местопрестъпление?

— Да.

— Мислиш, че трябва да се върнем толкова назад?

— Историята може и да приключва тук — но е започнала в онази къща.

— Какво мислиш за това, как семейство Мур тихомълком заведоха Патрик обратно вкъщи?

— Нищо хубаво — каза Уин.

— Може би просто е твърде травмиран, за да говори.

— Може би.

— Каква друга би могла да бъде причината?

— Онова, което каза по-рано — отговори Уин.

— Кое точно?

— Че нещо ни убягва.

Полицаите показаха снимка на Дебелия Ганди, обявиха, че името му е Крис Алън Уикс, и уточниха, че не е заподозрян, а лице, представляващо интерес за разследването. Мъжът на снимката беше с коса и изглеждаш с поне двайсет килограма по-слаб от мъжа, с когото Майрън се беше срещнал.

— Полицията ли предпочитаме да го открие — попита Уин, — или аз?

— Има ли значение?

Уин го погледна.

— Какво ще се случи, ако го открие полицията?

— Ако Рийс е с него, значи сме готови. Случаят е приключен.

— Не е много вероятно това да се случи — каза Уин. — Той е предпазлив. Или ще убие Рийс — което няма смисъл да обсъждаме, защото няма да ни доведе доникъде, — или закръгленият ти приятел ще го скрие на някое сигурно място. Някъде, където никой няма да се усъмни в него.

— Така е.

— Затова те питам отново: какво ще се случи, ако го открие полицията?

— Първо ще го приберат за разпит.

— Така.

Майрън видя накъде биеше Уин.

— Ще си намери адвокат. Няма да имат никакви улики срещу него. Цялата си информация пазеше на сигурно място в някакъв заключен облак. Хлапетата няма да свидетелстват срещу него. Бил е внимателен. Ще разполагат с моите показания относно намушкването, но другите ще кажат, че е било тъмно и че е невъзможно да твърдя със сигурност, че съм видял точно него, което е напълно вярно.

Уин кимна.

— Мислиш ли, че ще признае нещо?

— Ако мога да те цитирам: „Не е много вероятно това да се случи“.

— Но ако го открия аз… — каза Уин.

Майрън насочи вниманието си обратно към пресконференцията.

— Май не одобряваш — каза Уин.

— Знаеш, че е така.

— При все че познаваш и мен, и методите ми.

— И това може и да е било, не знам, приемливо — преди, в миналото. При някои конкретни обстоятелства.

— Но не и в този красив нов свят, в който живеем сега?

— Наистина ли одобряваш правителството да изтезава хора, за да изкопчи информация?

— Не, за бога — каза Уин.

— Само ако ти го правиш?

— Да, точно така. Доверявам се на преценката и мотивите си. Не се доверявам на правителството.

— За теб правилата са различни?

— Да, разбира се.

Уин наклони глава.

— Това обърква ли те?

Майрън поклати глава.

— Само още нещо.

— Какво е то?

— Нямаше те доста дълго време.

Уин не отговори.

— Ако замина — каза Майрън, — не искам отново да те загубя.

— Чу какво каза Брук.

— Чух.

— Оплесках нещата. Трябва да открия сина й, каквото и да ми струва това.

* * *

Час по-късно, точно докато се качваха на борда на самолета на Уин, Брук получи съобщение. Тя го прочете и спря. Майрън и Чик спряха зад нея.

— Какво има? — каза Чик.

— От Нанси е.

Тя подаде на Чик телефона. Той зачете на глас: „Правя най-доброто за моя син. За твоя също. Довери ми се. Скоро ще се свържа с теб“.

Чик беше все така намръщен, когато попита:

— Какво, по дяволите, означава това?

Брук си взе обратно телефона. Отново се опита да се обади на Нанси, но тя не отговори. Изпрати й съобщение с молба за някакво обяснение или подробности. Отново не последва отговор.

— Никога не ни е харесвала — каза Чик. — Обвиняваше ни за случилото се, въпреки че нашето дете също изчезна.

Той приведе глава и влезе в самолета. Вътре стоеше Мии, облечена в своята прилепнала униформа на стюардеса. Усмихна им се леко, както подобаваше на ситуацията, и взе връхните им дрехи.

— Държи се така, сякаш ние сме виновни — Чик каза на съпругата си. — Знаеш, казвал съм ти го и преди.

— Да, знам, Чик. Много пъти.

— Дори преди да се случи всичко това. Да, знам, че Хънтър се пропи впоследствие, но той винаги си е бил непрокопсаник. Винаги всичко му се е предлагало на поднос. Адски скучен тип. Все едно говориш със стената. Не разбирам обаче какво точно цели Нанси в момента?

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)