Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Негова светлост дон Акилино Корво, архиепископът на Севиля, обичаше да заема позата от картината „Благородник с ръка на гърдите“, изложена в Прадо, като поставяше върху черния костюм бялата си ръка с емблемата на ранга — пръстен с голям жълт камък. Оредяващата коса, тясното, ъгловато опърничаво лице и златният кръст на гърдите му — всичко напомняше на тази картина и архиепископът беше доволен, че създава такова впечатление. Акилино Корво беше чистокръвен прелат, резултат от дълготраен процес на църковен подбор. Умел, манипулативен, привикнал да плува в бурни води, той не беше избран случайно за архиепископ. Радваше се на значителна подкрепа от страна на папския нунций в Мадрид и неговите сътрудници, зад гърба му беше „Опус Деи“ и се разбираше чудесно и с правителството, и с опозицията в областния съвет на Андалусия. Но това не му пречеше да се отдава на странични занимания, често свързани с личните му интереси. Така например той беше страстен почитател на коридата и винаги имаше запазено място на първия ред, когато на арената беше Коро Ромеро или Еспартако. Също така беше запалянко на двата местни футболни клуба, „Бетис“ и „Севиля“ — в името на свещеническия неутралитет, но и от благоразумие; тъй като следваше единадесетата Божия заповед: „Не оставяй всичките си яйца в една кошница“. И последно, но не по важност, той ненавиждаше Лоренцо Кварт.
Както и очакваше след посрещането от секретаря, първата част от срещата беше хладна, но учтива. Кварт връчи акредитивите си — писмо от кардинала-държавен секретар и още едно от монсиньор Спада. Даде на архиепископа сбита информация за задачата си, главно факти, които вече му бяха известни. Корво му предложи безусловната си подкрепа и помоли да бъде информиран за напредъка на работата му. Кварт знаеше, че всъщност архиепископът би направил всичко възможно, за да провали мисията му. Корво пък, който не си правеше илюзии, че Кварт ще му каже каквото и да било, би прекарал една година в чистилището за място на първия ред, ако специалният емисар от Рим се подхлъзне на динена кора. Но и двамата бяха професионалисти и знаеха правилата, поне доколкото ставаше дума за приличие. Гледаха се през бюрото като фехтовачи, готови за атака.
Спомените от последната им среща в същия този кабинет все още хвърляха сянката си над тях. Преди няколко години, когато Негова светлост току-що беше избран за архиепископ, Кварт му връчи обемист доклад, в който изброяваше пропуските в охраната по време на посещението на Светия отец в Севиля през предишната църковна година. Един женен свещеник, отстранен от длъжност ad divinis (заради престъпление срещу вярата — (Б. р.)), се беше опитал да прониже папата, докато привидно му връчваше меморандум върху безбрачието. В манастира, където беше отседнал Негово светейшество, беше намерено взривно устройство в кошница с чисти чаршафи, изящно бродирани за случая от монахините. Благодарение на непрестанното изтичане на информация за пресата от двореца на архиепископа, разписанието и маршрутът на папата бяха влезли с ужасяваща точност в дневниците на всички ислямски терористи по Средиземноморието. Именно ИВД, и ио-точно Кварт, се намеси бързо, като промени всички първоначални охранителни мерки, взети от Негова светлост, а курията порица архиепископа. Отчаян, нунцият съобщи за проблема на папата по начин, който едва не коства на монсиньор Корво наскоро придобития му сан и в допълнение той едва не получи апоплектичен удар. Щом веднъж преодоля това премеждие, архиепископът доказа, че е отличен прелат. Но по най-нехристиянски начин той позволи на тази ранна криза, на унижението и ролята, която Кварт беше изиграл, да го затормозят и да прекършат самообладанието му. Същата сутрин той беше признал пред многострадалния си изповедник, възрастен свещеник в катедралата, който го изслушваше всеки първи петък на месеца, че му липсва самоконтрол.
— Тази църква е осъдена — каза архиепископът на Кварт. Гласът му, ясен и свещенически, беше създаден, за да държи проповеди. — Всичко е само въпрос на време.