Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Един и същ човек е бил и в бара, и на летището — обобщи той. Стан, страховитият главатар на даласките вампири, крачеше напред-назад из стаята и движенията му ме изнервяха до лудост. Нямах намерение да му го казвам, разбира се; намирах се в неговия дом, и то в много трагичен за гнездото момент. Но дългото мълчание ме побъркваше, а освен това умирах за сън.
— Но как са разбрали, че аз ще съм на летището по това време? — попитах, опитвайки се да звуча бодро.
Ако има нещо по-лошо от втренчен в теб вампир, то това са двама втренчени в теб вампири.
— За да научат за пристигането ти предварително… е нужен предател — каза Стан. Въздухът в стаята взе да трепти и пука от искрите, които хвърчаха от очите му.
На мен обаче ми хрумна нещо много по-логично и далеч не толкова драматично. Откъснах едно листче от бележника на масата и написах: „Може би ви подслушват“. И двамата ме изгледаха така, сякаш им предлагах сандвичи от „Макдоналдс“. Вампирите, с всичките им свръхестествени способности, понякога са съвършено слепи за техническия напредък на човечеството. Двамата мъже си размениха озадачени погледи, лишени от всякаква инициатива.
Да вървят по дяволите, помислих си аз. Имах представа за тези неща единствено от филмите, но съобразих, че ако някой бе идвал да сложи „бръмбар“ в тази стая, то със сигурност е бързал и е бил изплашен до смърт. Значи устройството беше скрито наблизо, и то не много старателно. Свалих сакото и обувките си. Стан така или иначе възприемаше хората като низши твари, затова смело се мушнах под заседателната маса и запълзях по цялата й дължина, като избутвах столовете настрана. За пореден път съжалих, че облякох пола, а не панталон.
На около два метра разстояние от краката на Стан забелязах малка тъмна издутина, която се открояваше върху светлото дърво. Огледах я внимателно и макар да нямах фенерче, можех да се обзаложа, че не става въпрос за стара дъвка.
Нямах представа какво да правя с находката. Запълзях обратно и се появих — цялата в прахоляк — точно до краката на Стан. Неохотно поех протегнатата му ръка и само след част от секундата вече бях на крака, с лице към него. Не беше много висок и се наложи да го гледам право в очите, колкото и да не ми се искаше. Дадох му знак да мълчи и посочих с пръст под масата.
Бил изхвърча от стаята. Лицето на Стан побеля още повече, а очите му гневно засвяткаха. Извърнах глава настрана. Не исках да се намирам в полезрението му точно когато осмисля факта, че някой е сложил подслушвателно устройство в собствената му зала за аудиенции. Действително го бяха предали, просто начинът леко се разминаваше с очакванията му.
Опитах се да измисля нещо, което да му е от полза, но не успях и само се усмихнах глуповато. По навик посегнах да стегна конската си опашка, но осъзнах, че косата ми все още е прибрана на кок, макар и вече доста пораздърпан. Залових се да оправям прическата си, за да не ми се налага да поглеждам Стан в очите.
Бил най-после се завърна и сякаш камък падна от плещите ми. С него влязоха Изабел и миячът на чинии, понесъл в ръце купа вода.
— Съжалявам, Стан — каза Бил. — Опасявам се, че Фарел е мъртъв, съдейки по последните разкрития. Ако няма да сме ти нужни повече, Суки и аз се прибираме в Луизиана с утрешния полет. — Изабел кимна към масата и мъжът остави купата отгоре.
— Прибирайте се — отвърна Стан с леденостуден глас. — Изпратете ми сметка за разходите си. Господарят ви Ерик изрично настоя за това. Някой ден трябва да се срещна с него. — Нещо в тона му загатваше, че срещата няма да е приятна за Ерик.
— Ама че глупак! — извика Изабел. — Разля чашата ми! — Бил протегна ръка, изскубна „бръмбара“ изпод масата и светкавично го пусна в купата с вода, а Изабел я изнесе от стаята, като внимаваше да не я разлее. Придружителят й остана с нас.
Всичко мина лесно и просто. Оставаше ни да се надяваме, че инсценираният диалог бе успял да заблуди врага. Всички се отпуснахме и дори Стан вече не изглеждаше чак толкова страшен.
— Изабел спомена за опасението ви, че Фарел може да е отвлечен от Братството — каза мъжът. — Ако тази млада дама ме придружи утре до Центъра на Братството, бихме могли да проверим дали в скоро време не планират провеждането на някакви церемонии.
Бил и Стан го погледнаха дълбокомислено.
— Добра идея — отвърна Стан. — Двойките събуждат по-малко подозрения.
— Суки? — попита Бил.
— Ясно е, че вие няма как да отидете — казах аз. — Няма да е зле да огледаме наоколо, ако смятате, че наистина е възможно да държат Фарел точно там. — Ако успеех да разбера нещо повече за обстановката в Центъра на Братството, можеше и да предотвратя нападението на вампирите. Те едва ли възнамеряваха да ходят в полицията, за да пускат заявление за изчезнал близък или да ръчкат полицаите да правят обиск. Въпреки желанието на даласките вампири да спазват човешките закони, не се съмнявах нито за миг, че ако техен събрат бе затворен в Центъра против волята му, кръвопийците щяха да изтрепят доста народ. Може би имах шанс да предотвратя тази касапница и да открия изчезналия Фарел.