Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Точно така.
Последва дълга пауза. Стан очевидно планираше следващия си ход. Аз просто стоях и се радвах, че не чувам и дума от вътрешния му монолог. Никакви проблясъци, никакви откровения.
Тези моментни докосвания до съзнанието на вампирите се случваха изключително рядко. С Бил не бях имала подобно преживяване, а дълго време дори не знаех, че това е възможно. Затова и общуването с него ми доставяше истинска наслада. За пръв път през живота си усещах, че мога да имам нормална връзка с мъж. Не жив, разбира се, но човек не може да има всичко.
Сякаш прочел мислите ми, Бил положи длан върху рамото ми. Погалих хладните му пръсти и ми се прииска да стана и да го прегърна. Би било неразумно да го правя пред Стан. Току-виж огладнял…
— Не познаваме вампира, с когото Фарел е влязъл в тоалетната — обади се най-после Стан. Доста лаконичен отговор след цялото това мислене. Може да се е канел да ми даде по-подробно обяснение, но да е стигнал до извода, че не съм достатъчно умна, за да го разбера. Много важно! Предпочитах да съм подценявана, отколкото надценявана. А и какво значение всъщност имаше? Но все пак запомних въпроса си, за да му потърся отговор по-късно.
— А кой е този служител от охраната?
— Казва се Ре-Бар — отвърна Стан. В интонацията му се усещаше лека антипатия. — Той е вампирски поклонник.
Гледай ти! Работа мечта. Хем работи за тях, хем се забавлява. На това му се вика късмет.
— Но какво би могъл да направи той, ако някой вампир започне да буйства? — попитах аз от чисто любопитство.
— Негова грижа са само хората. Установихме, че вампирите охранители не умеят да контролират силата си.
Изобщо не исках да си го представям.
— Ре-Бар тук ли е?
— След малко ще го доведат — отвърна Стан, без да се консултира с никого от обкръжението си. Очевидно контактуваше с тях чрез телепатия. За пръв път ставах свидетел на подобно нещо. Можех да се обзаложа, че Ерик не умее да прониква в мислите на Бил. Явно Стан притежаваше специална дарба.
Докато чакахме, Бил се настани на стола до мен и улови ръката ми. Миличкият ми! Разбираше ме и без думи. Опитах се да се отърся от напрежението и да събера сили за следващия сеанс. Но имаше нещо около вампирите в Далас, което ме притесняваше, и то сериозно. Тревожеше ме и клиентелата на бара, особено мъжът, който ми изглеждаше познат отнякъде.
— О, не! — внезапно извиках аз, след като се сетих откъде го познавам.
Вампирите се изправиха на нокти.
— Какво, Суки? — попита ме Бил.
Стан изглеждаше като изсечен от лед. Очите му наистина светеха в зелено, не си въобразявах.
Взех да заеквам от бързане да им разкажа всичко.
— Свещеникът! — обърнах се аз към Бил. — Мъжът, който ме дърпаше на летището и после избяга. Той беше в бара. — Различната обстановка и цивилните дрехи ме бяха заблудили по време на сеанса ми с Бетани, но сега вече бях сигурна.
— Ясно — бавно изрече Бил. Той имаше невероятна памет и изобщо не се съмнявах, че лицето на свещеника е запечатано там като на снимка.
— Още на летището се усъмних, че не е свещеник, а сега вече знаем, че е бил в бара по същото време, когато Фарел е изчезнал — казах аз. — Облечен в нормални дрехи. Без бялата якичка и черното расо.
В стаята се възцари мълчание.
— Но този човек, този… мним свещеник… не би могъл да отведе Фарел против волята му дори и с помощта на двамата си придружители — деликатно отбеляза Стан.
Наведох глава и се загледах в ръцете си. Не исках да изричам подозрението си на глас. Бил, също като мен, мъдро запази мълчание.
Най-сетне Стан Дейвис, главен вампир на Далас, каза:
— Бетани си спомни, че някой е влязъл в тоалетната с Фарел. Вампир, когото не познавам.
Кимнах, като старателно избягвах погледа му.
— Значи този вампир е помогнал за отвличането на Фарел.
— Фарел гей ли е? — невинно попитах аз, все едно въпросът току-що ме е цапнал по челото.
— Има предпочитания към мъже, да. Мислиш, че…
— О, не, нищо не мисля — отвърнах аз и подкрепих думите си с усилено клатене на глава. Бил стисна пръстите ми… ох… доста болезнено.
Мълчахме напрегнато чак до завръщането на младата вампирка, която доведе със себе си едрия мъж, когото бях видяла в спомените на Бетани. Трябва да призная, че реалният му образ леко се разминаваше с видението на сервитьорката; в нейните очи той изглеждаше по-мускулест, по-слаб, по-обаятелен и по-спретнат. Но определено ставаше въпрос за един и същ човек — Ре-Бар.
Веднага забелязах, че нещо с него не е наред — следваше вампирката с бодра крачка и глуповато се усмихваше на всички присъстващи. Доста необичайно поведение! Всеки човек би се напрегнал в присъствието на гневни вампири, дори съвестта му да е чиста като сълза. Станах от стола си и тръгнах към него. Ре-Бар ме гледаше с радостно очакване.