Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Кимнах и Бил излезе. Усмихнах се на Стан, както правя винаги, когато съм напрегната. Не особено весела усмивка, но все пак по-добре от писък.
— Отдавна ли сте заедно с Бил? — попита той.
— От няколко месеца. — Колкото по-малко знаеше за нас, толкова по-спокойна щях да се чувствам.
— Добре ли ти е с него?
— Да.
— Обичаш ли го? — Гласът му звучеше закачливо.
— Не е твоя работа — ухилих се аз. — Не спомена ли, че има още хора за прослушване?
Следвайки отработената с Бетани процедура, подържах още няколко ръце и прерових куп отегчителни мозъци. Бетани се оказа най-наблюдателна от всички. Останалите — още една сервитьорка, един барман (човек) и един редовен посетител (вампирски поклонник), дошли по собствено желание, — имаха скучни мисли и ограничена памет. Разбрах обаче, че барманът укрива крадени домакински стоки, и след като си тръгна, препоръчах на Стан да наеме друг служител на негово място, ако не иска да бъде въвлечен в полицейско разследване. Стан се впечатли от това повече, отколкото предполагах. Тревожех се да не започне да прибягва до услугите ми за щяло и нещяло.
Бил се върна тъкмо когато приключвах с последния служител на бара. Стори ми се доволен, затова реших, че заниманието му е било успешно. Напоследък прекарваше почти цялото си време на компютъра, а това не ми се нравеше особено.
— Татуираният вампир — каза Бил, когато в стаята останахме само тримата, — носи името Годрик, макар че през миналия век са го наричали Годфри. Той е ренегат. — Не знам за Стан, но аз бях впечатлена. За няколко минути престой на компютъра Бил бе отхвърлил сериозна детективска работа.
Стан изглеждаше потресен. А аз, предполагам, съм изглеждала озадачена.
— Съюзил се е с радикално настроена човешка групировка. Подготвя се да извърши самоубийство. — Бил говореше на мен, защото Стан бе потънал в собствените си мисли. — Планира да посрещне слънцето. Дотегнал му е „животът“.
— Но ще си вземе и придружител, така ли? — Нима Годфри се канеше да повлече и Фарел със себе си?
— Предал ни е на Братството — каза Стан. Предал е дума, която звучи твърде мелодраматично, но в тона на Стан нямаше и капка ирония. Бях чувала за Братството, макар да не познавах нито един явен негов член. Братството на слънцето за вампирите можеше да се сравни с ку-клукс-клан за афроамериканците. Най-бързо разрастващият се култ в Америка.
На хоризонта се задаваше буря.
5.
Съществуваха немалко хора, които не искаха да делят планетата си с вампири. И макар вампирите винаги да са били помежду ни, тези хора не можеха да се примирят с излизането им на светло и непрестанно крояха планове за тяхното унищожаване. И — също като вампирите ренегати — не придиряха относно начините за убийство.
Ренегати бяха онези живи мъртъвци, които страдаха за миналото и смятаха, че хората не бива да знаят за тяхното съществуване. Ренегатите отказваха да пият синтетична кръв и вярваха, че вампирите трябва да се завърнат към загадъчната си невидимост. Те убиваха хора за удоволствие, защото копнееха за възобновяването на вампирските гонения и смятаха, че така могат да принудят „модерните“ вампири да се върнат към предишната си форма на съществуване. Освен това гоненията бяха и средство за контрол на популацията.
А сега научавах от Бил, че някои много стари вампири започват да изпитват мъчително разкаяние или най-обикновена скука и просто решават да „посрещнат слънцето“ — тоест самоубиват се, като остават на улицата след пукването на зората.
И ето че изборът ми на гадже отново ме хвърляше в такива дълбини на познанието, в каквито не бих нагазила при нормални обстоятелства. Никога не би ми хрумнало — ни наяве, ни насън — да въртя любов с жив мъртвец, ако не беше пустата му телепатия. Винаги съм изглеждала като черна овца в очите на обикновените младежи. Нима е възможно да излизаш с някого и съзнанието му да е разтворено пред очите ти като книга? Бил сложи началото на най-щастливия период от живота ми. Но не мога да отрека, че откакто го познавам, се сблъсках с повече неприятности, отколкото през всичките двайсет и пет години от досегашни ми живот.
— Предполагате, че Фарел е вече мъртъв, така ли? — попитах аз, опитвайки се да фокусирам вниманието си върху настоящата кризисна ситуация. Мразех да задавам такива въпроси, но просто се налагаше.
— Може би — отвърна Стан след дълга пауза.
— Възможно е да го държат затворен някъде — обади се Бил. — Обикновено канят журналисти на тези… церемонии.
Стан остана загледан в една точка пред себе си в продължение на минута. После се изправи.