Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Ако този татуиран вампир е ренегат и планира да срещне слънцето, вземайки Фарел със себе си, и ако цялата тази работа се организира с любезното съдействие на Братството, значи мнимият свещеник от летището би трябвало да работи за тях. Те вече те познават — отбеляза Бил. — Ще се наложи да носиш перука. — На лицето му грейна доволна усмивка.
Перука в тази жега. Дявол да го вземе! Опитах се да прикрия раздразнението си. В крайна сметка, по-добре да ме сърби главата, отколкото да ме разпознаят като жената, която съдейства на вампирите. Все пак отивах на посещение в Центъра на Братството.
— Няма да е зле да ме придружи още един човек — признах аз, макар да не ми се искаше да въвличам в опасност и другиго.
— Това е приятелят на Изабел — каза Стан и млъкна. Вероятно й пращаше сигнали или каквото там правеше, когато искаше да се свърже с подчинените си.
Както и очаквах, Изабел пристигна на мига. Много удобен начин за комуникация. Не ти трябва нито телефон, нито радиостанция. Дали сигналът отслабваше след определено разстояние? Слава богу, че Бил не можеше да ми праща безмълвни съобщения; бих се чувствала като робиня. Зачудих се дали похватът на Стан действаше и върху хора. Само се чудех, изобщо не исках да узнавам…
Мъжът реагира на присъствието на Изабел като ловджийска хрътка, подушила пъдпъдък. Или по-скоро като гладен човек, на когото са сервирали сочна пържола, но трябва да изчака молитвата преди хранене. Направо му потекоха лигите. Искрено се надявах, че не изглеждам така нелепо в присъствието на Бил.
— Изабел, твоят човек прояви желание да придружи Суки до Центъра на Слънчевото Братство. Дали би могъл да изглежда убедително в ролята на потенциален „новопокръстен“?
— Да, смятам, че би могъл — отвърна Изабел и погледна приятеля си право в очите.
— Имаме ли посетители тази вечер?
— Да, един, от Калифорния.
— Къде е?
— В къщата.
— Идвал ли е в тази стая? — Естествено, Стан би предпочел да не познава вампира или човека, поставил бръмбара.
— Да.
— Доведи го.
Пет минути по-късно Изабел се върна заедно с висок на ръст вампир. Много висок; метър и деветдесет, ако не и повече. Мускулест, гладко избръснат, със сламеноруса коса. Забих поглед в краката си и усетих как Бил застина на мястото си.
— Това е Лейф — представи го Изабел.
— Лейф — любезно рече Стан. — Добре дошъл в гнездото ми. Тази вечер тук възникна малък проблем.
Продължавах да гледам в земята. Копнеех да остана насаме с Бил за две минути и да разбера какво, по дяволите, ставаше, защото този вампир не беше никакъв „Лейф от Калифорния“.
Това беше Ерик!
Бил улови ръката ми и нежно я стисна, а аз му отвърнах по същия начин. После ме прегърна и аз се облегнах на гърдите му. Господи, така ми се искаше да си почина!
— Мога ли да помогна с нещо? — учтиво попита Ерик… тоест, хм, Лейф.
— Изглежда, някой е влязъл в тази стая и е извършил шпионски акт.
Много уместна формулировка. Стан не искаше да уточнява, че става въпрос за подслушване. Страхотна идея от гледна точка на факта, че наоколо се подвизаваше предател.
— Аз съм гост в гнездото ви и нямам проблем нито с вас, нито с вашите подчинени.
Спокойното и искрено отрицание в гласа на Лейф звучеше впечатляващо, особено след като знаех, че блъфира, за да постигне незнайната си вампирска цел.
— Извинете… — започнах плахо аз.
Стан видимо се подразни от намесата ми, но на мен вече не ми пукаше.
— Но това… хм, устройство… няма как да е сложено тук днес — казах аз, стараейки се да не звуча наставнически, — а по-отдавна, щом са разбрали за точния час на кацането ни в Далас.
Стан ме гледаше с абсолютно неразгадаемо изражение на лицето.
Като ще е гарга, да е рошава, казах си аз и смело продължих:
— И пак извинете, но съм капнала от умора. Може ли Бил да ме отведе в хотела?
— Ще помолим Изабел да те изпрати — презрително отвърна Стан.
— Не, сър.
Русите вежди на Стан се надигнаха чак над очилата му.
— Не? — Сякаш за пръв път чуваше тази дума.
— Според условията на договора ми навсякъде трябва да ме придружава вампир от моя окръг. Този вампир е Бил. И крачка няма да направя без него посред нощ.