Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
След опита за отвличането ми на летището не приемах нищо за чиста монета. Стисках лютия спрей в ръка плътно до крака си, докато младежът подреждаше храната и каната с кафе върху масата. Ако направеше и една крачка към вратата, зад която Бил спеше в ковчега си, щях да го напръскам, без да ми мигне окото. Но момчето на име Артуро си гледаше работата точно според инструкциите и дори не погледна към спалнята. И към мен не погледна. Признавам обаче, че си мислеше за мен. Съжалих, че не сложих сутиен, преди да му отворя.
Когато си тръгна — а аз, както Бил ме посъветва, добавих и бакшиш към подписаната сметка, — ометох цялата закуска: наденички, палачинки и резенчета пъпеш. Божичко, облизах си пръстите! Кленовият сироп беше съвсем истински, пъпешът — сладък и сочен, а наденичките — просто великолепни. Радвах се, че Бил спеше и можех спокойно да се насладя на храната си. Не обичаше да ме гледа как ям, а видеше ли ме да хапвам чесън, направо го втрисаше.
Измих си зъбите, сресах се и си сложих грим. Време беше да се приготвя за посещението си в Центъра на Братството. Разделих косата си на път, прибрах я с фиби и извадих перуката от кутията. Къса, кестенява и невзрачна. Когато Бил предложи да вземем перука от Луизиана, го помислих за луд. Представа нямам как му хрумна, но идеята му си я биваше. Имах и чифт фалшиви очила като на Стан. В долната им част имаше увеличително стъкло — съвсем слаб диоптър, — така че спокойно можех да се преструвам, че съм с очила за четене.
Какво обличаха фанатиците, когато се приготвяха за сектантските си сбирки? Нямах голям опит, но реших, че се обличат скромно — защото са твърде заети да следят модните тенденции, да речем, или пък защото намират елегантния стил на обличане за символ на злото. Ако си бях у дома, щях да отскоча до „Уол-Март“ и да реша проблема си за нула време, но как да постъпя тук, в този скъп хотел без прозорци? Преди да си легне, Бил ме посъветва да звъня на рецепцията, ако имам нужда от нещо. Така и направих.
— Рецепция — обади се човешки глас, който старателно се опитваше да имитира спокойната, хладна интонация на стар вампир. — С какво мога да ви бъда полезен? — Сърбеше ме езикът да го посъветвам да се откаже. На кого му е притрябвала имитация, след като наоколо гъмжи от оригинали?
— Обажда се Суки Стакхаус от стая 314. Трябва ми дълга дънкова пола и блуза в пастелен цвят с флорални мотиви. Размер „S“.
— Да, госпожо — каза той след въздълга пауза. — Кога да ви ги доставим?
— Скоро. — Брей! То било забавно! — Всъщност колкото по-скоро, толкова по-добре. — Започвах да се вживявам в ролята на клиент. Харесваше ми да поръчвам разни неща за чужда сметка.
Докато чаках доставката, реших да изгледам местната новинарска емисия. Типичните новини за един средностатистически американски град: проблеми с движението по пътищата, проблеми с инфраструктурата, проблеми с престъпността.
— Установена е самоличността на млада жена, намерена мъртва снощи в хотелски контейнер за смет — съобщи говорителят с подобаващо печален глас. Дори ъгълчетата на устата му леко увиснаха в знак на сериозна загриженост. — Трупът на двайсет и една годишната Бетани Роджърс е бил открит зад „Тихият пристан“, първия хотел в Далас, пригоден за специалните нужди на вампирите. Роджърс е била убита с един изстрел в главата. От полицията характеризираха случая като „показно убийство“. Следовател Тони Келнър заяви пред нашия репортер, че полицията работи по няколко версии.
Неестествено тъжното лице изчезна от екрана и на негово място се появи истински мрачна физиономия. Следовател Келнър беше ниска жена на около четиридесет и пет години, с дълга до кръста плитка. Камерата се дръпна назад, за да побере в обектива и самия репортер — нисък тъмнокож мъж в елегантно ушит костюм.
— Следовател Келнър, вярно ли е, че Бетани Роджърс е работела във вампирски бар?
Тони Келнър се начумери още повече.
— Да, вярно е — отвърна тя. — Но нека уточня, че е била наета като сервитьорка, а не като компаньонка. Работила е там едва няколко месеца.
Компаньонка? В „Крилото на прилепа“?
— А мястото, където е намерено тялото, не е ли знак, че престъплението е дело на вампири? — Репортерът упорстваше малко повече, отколкото аз бих си позволила на негово място.