Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Здрасти, приятел — тихо казах аз и протегнах ръка за поздрав. Здрависах се набързо и отстъпих назад. Изпитах желание да глътна нещо обезболяващо и да си легна.
— Да — обърнах се аз към Стан. — Има дупка в главата. Със сигурност.
Стан скептично огледа черепа на Ре-Бар.
— Как така дупка?
— Как е хавата, шефе? — попита Ре-Бар. Можех да се обзаложа, че през последните петстотин години никой не се бе обръщал така към Стан Дейвис.
— Чудесно, Ре-Бар. При теб? — отвърна Стан със завидно самообладание.
— Ами… при мен всичко е тип-топ — ухили се Ре-Бар. — Аз съм най-щастливият кучи син на земята… Опа, извинявам се на дамата.
— Извинен си — смотолевих аз.
— Какво му има, Суки? — попита Бил.
— Прогорили са му дупка в главата — отвърнах. — Не знам по какъв друг начин да го кажа. Не ми е ясно как точно е направено, защото за пръв път срещам подобен случай. Но когато погледна в мислите и спомените му, там виждам единствено дупка. Огромна дупка. Все едно Ре-Бар се е подложил на операция за отстраняване на малък тумор, но хирургът е махнал и далака, и апендикса, за всеки случай. Когато изтривате някакъв спомен, вие го замествате с друг, нали така? — Махнах с ръка във въздуха, за да покажа, че имам предвид всички вампири. — Е, някой е откъснал парче от съзнанието му, но не го е заместил с друго. Нещо като лоботомия — добавих аз в пристъп на вдъхновение. Много книги съм прочела. В училище не ми беше лесно с тази моя дарба и се спасявах с четене. Предполагам, че съм самоука.
— Значи всичко, което Ре-Бар е знаел за изчезването на Фарел, е изгубено — обобщи Стан.
— Аха, заедно с част от неговата индивидуалност и куп други спомени.
— Но иначе си е… наред, нали?
— Ами да, предполагам. — За пръв път виждах подобен случай; дори не предполагах, че е възможно. — Но не знам колко полезен ще е като охранител — добавих откровено.
— Това си е трудова злополука и ние ще се погрижим за него. Може да чисти клуба след затваряне. — Усещах настойчивото му желание да остави у мен впечатлението, че вампирите могат да бъдат състрадателни или поне почтени.
— Божичко! Това ще е супер! — Лицето на Ре-Бар сияеше. — Благодаря, господин Стан.
— Отведи го у тях — нареди Стан на асистентката си и тя незабавно повлече лоботомирания здравеняк към вратата.
— Кой би могъл да се отнесе така грубо с горкия човечец? — чудеше се Стан.
Бил замълча. Не му влизаше в работата да умува, а да ме охранява. В стаята влезе друга вампирка. Червенокоса. Била на смяна в бара през същата паметна нощ.
— Забелязахте ли нещо необичайно в нощта на изчезването на Фарел? — попитах аз направо, без да се съобразявам с протокола.
Тя изръмжа насреща ми и белите й зъби блеснаха на фона на аленото й червило.
— Отговори на момичето — скастри я Стан.
Лицето й мигновено омекна.
— Не си спомням — отвърна тя след кратка пауза. Значи способността на Бил да помни подробности беше индивидуална особеност. — Видях го за не повече от една-две минути.
— Можеш ли да приложиш и върху Рейчъл същото, което направи със сервитьорката?
— Не — светкавично отвърнах аз с една октава по-високо. — Вампирите са като затворени книги за мен. Нямам никакъв достъп до мислите им.
— А да ти се е мяркал пред погледа рус вампир на видима възраст около шестнайсет? С древни сини татуировки по ръцете и тялото?
— О, да! — веднага отвърна червенокосата Рейчъл. — Древноримски татуировки, ако не се лъжа. Грубички, признавам, но много интересни. Запомних го, защото не е идвал в бара да иска от Стан разрешително за лов.
Значи на вампирите, които минават през чужда територия, им трябва нещо като посетителски пропуск? Виж ти!
— Видях го да говори с някакъв човек — уточни Рейчъл. Носеше сини джинси и зелен пуловер, който изглеждаше невероятно топъл. Но за вампирите околната температура беше без значение. Погледна към Стан, после към Бил, който й кимна да продължи. — Тъмнокос човек с мустаци, ако не греша. — Тя махна с ръка и въздъхна, сякаш искаше да каже: „Хора! Всичките ми изглеждат еднакво!“.
След като Рейчъл излезе, Бил попита дали в къщата има компютър. Стан отвърна, че има, и погледна към Бил с нескрито любопитство, когато той поиска позволение да го използва и се извини, че не е взел лаптопа си. Стан кимна. Преди да затвори вратата зад гърба си, Бил спря и колебливо ме попита:
— Нали не се тревожиш, Суки?
— Не. — Постарах се да звуча убедително.
— Няма защо да се тревожи — обади се Стан. — Трябва да прослуша още няколко души.