Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Сигурна ли си, че беше вампир?
— Поръча си кръв и я изпи — отвърна Бетани. — Имаше бледа кожа… тръпки да те побият. Да, сигурна съм.
И е тръгнал към тоалетната с Фарел. Разтревожих се. Вампирите нямаха друга причина да влязат в тоалетна, освен ако вътре не ги чакаше човек, който да им предложи секс или храна. Или (идеалната комбинация) и двете едновременно. Отново потънах в спомените на Бетани. Видях как обслужи още няколко клиенти, но не успях да разпозная никого.
Огледах внимателно и останалите посетители, повечето от които изглеждаха напълно безобидни. Един от тях — мургав мъж с гъсти мустаци — ми се стори познат, затова веднага насочих вниманието си към спътниците му: висок, слаб мъж с дълга до раменете руса коса и закръглена, ниска жена с една от най-грозните прически на света.
Имах няколко въпроса към Стан, но исках първо да приключа с момичето.
— Вампирът каубой появи ли се отново, Бетани?
— Не — отвърна тя след кратко мълчание. — Не го видях повече. Внимателно проверих съзнанието й за бели петна; не бих могла да възстановя изтритото, но поне щях да разбера дали някой е ровичкал вътре преди мен. Не открих нищо подобно. А тя със сигурност се опитваше да се сети. Усещах как се напряга да извика образа на Фарел и как полека-лека самата тя започва да ми се изплъзва.
— А русият младеж? Онзи с татуировките?
Бетани се замисли, наполовина излязла от състоянието на транс.
— И него не съм виждала — отвърна тя. През съзнанието й се плъзна някакво име.
— Какво беше това? — попитах аз, все така тихо и спокойно.
— Нищо! Нищо! — извика тя и напусна фризьорския салон с гръм и трясък. Хипнотизаторските ми способности бяха далече от съвършенството, за жалост.
Бетани искаше да предпази някого; искаше да спести на този човек изпитанието, през което самата тя минаваше. Опита се да пропъди името му от съзнанието си, но аз бях по-бърза от нея и успях да го видя. Бетани смяташе, че този човек знае нещо повече. Сметнах за ненужно да я уведомявам, че знам тайната й, затова просто й се усмихнах и казах на Стан, без да поглеждам към него:
— Може да тръгва. Взела съм всичко.
С наслада попих облекчението, изписано по измъченото лице на Бетани, и чак тогава се обърнах към Стан. Беше усетил, че крия коз в ръкава си, но предпочитах да си трае. Кой би могъл да предположи какво се върти из вампирските глави, особено ако са нащрек! Ала нещичко ми подсказваше, че ме е разбрал.
Стан не обели и дума на глас, но в стаята влезе млада вампирка, която изглеждаше като връстница на Бетани. Много уместен избор. Момичето се наведе над Бетани, улови я за ръката и се усмихна, изваждайки на показ резците си в цялата им прелест.
— Хайде да те отведем вкъщи, а?
— О, страхотно! — Облекчението на Бетани се изписа върху челото й с неонови букви. — О, страхотно… — колебливо повтори тя. — Ъммм… наистина ли ще ме отведете вкъщи? Вие…
Но вампирката погледна Бетани право в очите и каза:
— Няма да си спомняш нищо за този ден и тази нощ, с изключение на партито.
— Парти ли? — Гласът й звучеше някак лениво и с едва доловима нотка на любопитство.
— Тази вечер имаше парти — поясни младата вампирка, докато извеждаше Бетани от стаята. — Страхотен купон… и там ти се запозна с един симпатичен младеж, с когото си прекара чудесно… — продължи да шепне в ухото й тя, докато затваряше вратата зад гърба си. Надявах се да й създаде приятен спомен.
— Е? — нетърпеливо попита Стан.
— Бетани си помисли, че мъжът от охраната на клуба може да знае повече. Видяла го да влиза в тоалетната буквално по петите на Фарел и незнайния рус вампир.
Онова, което аз не знаех — не че възнамерявах да питам Стан, — бе дали вампирите правеха секс помежду си. Сексът и храната вървяха ръка за ръка в тяхното ежедневие и аз просто не можех да си представя вампир в гореща сцена с нечовек — тоест със същество, от което не може да пие кръв. Пиеха ли вампирите кръв един от друг за удоволствие? Знаех много добре, че когато някой от тях е ранен, другите му се притичват на помощ и даряват от собствената си кръв, за да му помогнат да оздравее. Но не бях чувала да го правят при други обстоятелства. А както вече споменах, нямах никакво желание да разпитвам Стан. Може би щях да повдигна въпроса пред Бил, когато всичко това приключеше.
— Значи ти видя в главата й следното: Фарел е бил в бара и е отишъл в тоалетната заедно с млад татуиран вампир с дълга руса коса — обобщи Стан. — Охранителят ги е последвал незабавно.