Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Кухият човек
Кухият човек - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кухият човек

Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:

Блестящият математик Джереми Бремън има своя тайна. Обречен е за цял живот да носи бремето на невероятната си телепатична способност. Единствено любовта на Гейл, притежаваща същата дарба, е издигала щит пред хаотичния поток от чужди мисли, безразборно нахлуващ в съзнанието му. Но Гейл умира. Джереми, беззащитен и отчаян, се изправя очи в очи срещу ужаса на своето „всезнание“. С надеждата да намери покой в усамотение той се устремява в бягство, което се превръща в смайващо пътешествие към тъмното сърце на вечността.
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 107
Перейти на страницу:

В Хънтсвил бе ужасно. В болницата ги уведомиха, че могат да приемат Дона само по спешност или срещу предварително представено доказателство за платежоспособност. Порядъчно пийнал, Дони я помъкна навън, размахвайки юмрук и сипейки ругатни по адрес на всички лекари, началници и сестри, без да щади дори пациентите, които ги гледаха ококорено от инвалидните си колички.

Пътуването до Орландо бе тягостно, тъй като кредитната карта вече се изчерпваше, а Дона твърдеше, че определено е започнала да усеща контракции. Но Дони никога не бе ходил в Уолт Дисни Уърлд, и понеже бяха близо, реши да се отбият, пък каквото ще да става.

Картата на шурея Дики им стигна колкото да посетят Вълшебното царство, и от пиянските спомени на Дони Бремън разбра, че са били там, когато е бягал от Вани Фучи. Светът е малък. Той притисна силно бузата и слепоочието си към стъклото, за да прогони и попречи на тези нови вълни от чужди мисли да нахлуят в изтормозеното му съзнание.

Но не успя.

Дони не можа да се позабавлява както трябва във Вълшебното царство, макар цял живот да бе мечтал да го посети, понеже проклетата Дона отказа да го придружи на влакчетата. Развали всичкото му удоволствие — стоеше там като тъпа крава, бременна с две телета, и му махаше, докато той шеметно се носеше по Космическата планина и Мократа планина и обикаляше всичките забавни места. Беше му казала, че водата й е изтекла един час след като се влезли в парка, но Дони си знаеше, че лъже, просто от яд.

Бе настояла вечерта да отидат в Орландо, защото вече имала силни болки, но Дони я остави да седи пред телевизора в чакалнята на автогарата, а той се зае да се обажда от телефонните автомати на всички болници подред. Тук искаха даже повече пари отколкото в Хънтсвил, Атланта или Сейнт Луис.

Последната сума от кредитната карта на Дики отиде за билети от Орландо до Оклахома сити. Някакъв беззъб дядка, който седеше до телефоните в чакалнята и бе чул как Дони ядосано крещи в слушалката, го бе посъветвал да пробват в Оклахома сити.

— Само там в тая шибана страна можеш да родиш безплатно — изломоти дядката и се ухили с оголените си венци. — Двете ми сестри и една от жените ми родиха там. Ония там болници в Оклахома го пишат за сметка на „Социални грижи“ и не ти взимат и петак.

И сега пътуваха за Хюстън с билети за прекачване до Форт Уърт и Оклахома сити. Дона скимтеше, твърдейки, че болките са вече през няколко минути, но колкото по-често Дони надигаше шишето, толкова повече се убеждаваше, че тя лъже, за да му развали пътуването.

Дона обаче не лъжеше.

Бремън чувствуваше болките й като свои собствени. Бе засякъл интервала между контракциите по часовника си и виждаше, че от почти седем минути в Талахаси той се е съкратил на по-малко от две, когато пресякоха границата на щата Алабама. Дона хленчеше и ругаеше в тъмното, вкопчила се в ръкава на Дони, но той я отблъскваше с досада. Беше потънал в разговор с човека от другата страна на пътеката — Мередит Соломън, същия беззъб дядка, който ги бе посъветвал да тръгнат за Оклахома сити. Дони го бе черпил от своята бутилка до Гейнсвил, а оттам нататък Мередит Соломън започна да му подава своето шише с някакво доста по-силно питие.

Малко преди тунела към Мобайл Дона бе изкрещяла достатъчно високо, за да я чуе целият автобус:

— Проклет да си, Дони Акли, ако ме оставиш да родя детето ти тук в тоя автобус! Поне ми дай една глътка от туй, дето го смучете с оня беззъб дядка!

Дони я накара да млъкне, защото знаеше, че ако шофьорът чуе за пиенето, като нищо може да ги изхвърли от автобуса, извини се на Мередит Соломън и й даде да отпие доста от шишето. Невероятно, но контракциите се поразредиха. Дона заспа; замъгленото й съзнание започна да се издига и спуска по вълните на спазмите, които преминаваха по тялото й през следващите няколко часа.

Дони продължи да се извинява на Мередит Соломън, обаче дядката се ухили отново с беззъбата си уста, бръкна в мръсната си войнишка торба и измъкна друго шише без етикет, пълно догоре с огнена вода.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)