Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Гневът му стихваше. Искаше му се да повърне. Докато носачите се скриваха зад извивката на хълма, ловецът с професионален навик продължаваше да оглежда тревата наоколо и съжаляваше, че изстрелите му прогониха слоновете от плиткото езерце, но в същото време бе горд с изпълнения си дълг.
Пет минути му трябваха, за да стигне до първия труп. Умрелият противник лежеше в трагична поза с разбит череп, а кръвта му попиваше в прахта.
Но гледката на застреляните слонове е още по-трагична. Защото живият слон — тъй величествен — е триумф на творението.
Трябва да се даде пример за назидание.
Ловецът извади клещи, коленичи, подпря челюстта на трупа да стои отворена и започна неприятната работа за подсилване на примера.
Той извади всичките зъби на убития.
Подреди ги старателно на купчинка до хлътналата уста.
После направи същото с другата жертва.
Зъб за зъб…
Трябваше да го направи! Убийствата трябваше да спрат!
— Съжалявам — каза Крейг.
— За какво?
— Не исках да те разстройвам чак толкова.
— Не си виновен. Трябваше да видя жилището му. Списанието няма да загине без мен. И без това нямаше да съм им много полезна днес. Трябва нещо да обмисля.
Крейг паркира колата край тротоара на оживената и шумна улица пред жилището на Тес в Сохо.
— Не забравяй какво ми обеща. От „Убийства“ ще разследват случая старателно, но ако откриеш нещо, което може да ни помогне да разберем това, което видяхме в апартамента на Джоузеф, обади се. — Лейтенантът й подаде картичка. — Тук е служебният и домашният ми номер. Ако е важно, не се колебай да ми звъниш и в къщи.
— Не се безпокой. Ако трябва, ще те разбудя и посред нощ.
Крейг се засмя.
— Не ме бърка. Имам много лек сън: — Той се закашля. — Ако въобще спя.
— Това ми напомни — Тес бръкна в чантата си, — бях почти забравила. Нося ти някои подаръци.
— О?
— Един брой от нашето списание. Може би това ще ти помогне да заспиш.
— Едва ли. По-скоро ще ме държи буден. Обещавам да го прочета. От кора до кора.
— Ще те изпитам после. А, ето и това.
Тя му подаде кутийка капки против кашлица. Крейг изглеждаше приятно изненадан.
— Благодаря. Хората рядко ми носят нещо… освен скръбта си. — Той се прокашля. — Ще се пазиш, нали?
— И ти. — Неочаквано за себе си Тес добави: — Да благослови Бог.
Крейг кимна.
Тес гледаше как колата на лейтенанта се отдалечава. Преструвайки се, че тръгва по стъпалата към входа на своя блок, тя го изчака да завие зад ъгъла и бързо свърна в обратна посока надолу по улицата.
На витрината имаше реклама: „Бързи снимки“. Когато Тес отвори вратата, вътре се чу звън. Иззад щанда се изправи испанец, който нареждаше кутии с фотоленти. В гласа му не се долавяше акцент.
— Какво желаете, моля?
Тес се поколеба. Смуглата кожа на лицето му… Нещо й напомняше… Кожата на Джоузеф. Бе приела тена му за слънчев загар.
Дали Джоузеф не е бил испанец? Това би обяснило испанската книга в библиотечката му.
— Видях, че проявявате филми за един час.
— Да, но се заплаща по-скъпо.
— Няма значение. — Тес извади фотоапарата си и му го подаде. — Искам ги колкото е възможно по-скоро.
— Един момент. — Мъжът извади ролката, мина в задното помещение и след половин минута се върна. — Брат ми вече го проявява. Вашето име? — Той започна да попълва поръчката.
Тес му каза името и адреса. Той й подаде квитанцията и попита:
— Желаете ли още нещо?
— Вие изглеждате… Говорите ли испански.
Продавачът се усмихна.
— Si senorita. Muy bien.
— Ако нямате нищо против, бихте ли ми казали какво означава това? — Тя измъкна бележника от чантата си и му показа заглавието, което беше записала.
— El Circulo del Cuello de la Paloma? Кръгът… не, пръстенът на шията на гълъба.
Тес се смръщи разочарована. Надяваше се, че заглавието ще й подскаже съдържанието на книгата.
— А чували ли сте за книга с такова заглавие?
— Съжалявам, сеньорита, не съм.
— А това? — Тя му посочи името. — Абу Мухамад Али ибн Хазм ал-Андалуси. Защо името на автора е толкова дълго?
Той повдигна рамене.
— В Испания дългите имена се срещат често. Понякога включват и имената на родителите.
— Но Мухамад не е испанско име. Звучи като мюсюлманско. Арабско.
— Наистина.
— Ами това „ал-Андалуси“?
— Значи „Андалуски“ — от Андалусия.
— Това не е ли в Испания?
— Да. Най-южната част.
— Нищо не разбирам. Защо един арабин ще бъде „андалуски“?
Продавачът разтвори ръце.
— Моята родина има сложна история. — Той погледна часовника на стената. — Снимките ви ще са готови към пет.