Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Не, Къртис. Мисля си, че просто си прекалено искрен и сладък за този свят.
Думите й го успокояват, но и го разконцентрират. Той отново се опитва да й направи комплимент, говорейки искрено и разчувствано:
— Вие сте красива, госпожо Донела, толкова сте внушителна, можете да живеете по свои собствени правила, като носорог.
Бърт Хупър се засмива бурно и едва не се задавя с пилето и гофретите. Пуска вилицата в чинията и взима чашата си с кола. Прихва в чашата, а колата се пени от ноздрите му. Лицето му е червено като рак. Най-накрая успява да преглътне храната и избухва в смях. Прави такъв спектакъл, че му личи — от него не би излязъл никакъв беглец.
Може би шофьорът си е припомнил някакъв смешен виц. Смехът му обаче е груб и отвлича вниманието на Къртис и Донела от взаимните им извинения.
Божествената Донела поглежда към Бърт сърдито, като обезпокоен носорог. Липсва й само застрашителният дълъг и голям рог отпред.
Както е започнал внезапно, смехът на Бърт секна внезапно.
— По дяволите… Сякаш съм попаднал… в средата… на „Форест Гъмп“!
Момчето е озадачено.
— Гледал съм този филм.
— Не му обръщай внимание, Къртис — казва Донела. — Ето сега ще го пренеса направо в „Годзила“.
— Не го правете, госпожо. Това беше един лош гущер.
Бърт отново се киска и едва не се задавя. Момчето се тревожи за човека.
— Ако някой тук има бръмбари вместо мозък, то той седи пред чиния пиле и гофрети — обявява сервитьорката.
— Това сте вие, господин Хупър — заключва Къртис. После се усеща: — О, извинете. — Смехът на шофьора е неговият начин да се бори със самотата и болката. На момчето му става жал за този каращ камион Гъмп и съжалява, че се е държал толкова безчувствено. — Да ви помогна, ако искате.
Макар че шофьорът изглежда развеселен, всъщност така той прикрива недостатъка си.
— Ти да ми помогнеш? Как?
— Ако можех, щях да ви направя нормален като госпожа Донела и мен.
Шофьорът-инвалид до такава степен е трогнат от тази загриженост, че се обръща на табуретката с гръб към Къртис и се опитва да потисне емоциите си. Бърт Хупър се стреми да преодолее световъртежа, но момчето разбира, че така се смее над себе си един самотен и изоставен клоун: напълно искрен, ако се вслушаш в него само с ушите си, но тъжен и измамен, ако се вслушаш със сърцето.
Донела демонстрира носорожеското си пренебрежение към господин Хупър и се отвръща от него.
— Не му обръщай внимание, Къртис. Имал е през живота си достатъчно възможности да бъде нормален, но винаги е предпочитал да бъде тази жалка душа.
Думите озадачават момчето, защото досега то си е мислело, че Гъмп няма избор и е принуден да бъде такъв, какъвто го е създала природата.
— А сега — продължава Донела, — преди да взема поръчката ти, скъпи, кажи ми наистина ли имаш пари да си платиш?
Къртис изважда от джоба на джинсите си смачканите пари, включително и петте долара, които кучето улови на паркинга.
— Е, добре, значи си платежоспособен. Сега ги прибери. Ще платиш на излизане на касата.
— Не знам дали ще ми стигнат — тревожи се той, докато прибира спестяванията си обратно в джоба. — Искам две бутилки минерална вода, чийзбургер за татко, чийзбургер за мен, картофен чипс и може би още два чийзбургера за Стария Жълтьо.
— Стария Жълтьо сигурно е кучето ти.
Той грейва, защото са установили общ език със сервитьорката.
— Точно така.
— Няма смисъл да даваш толкова пари за чийзбургери, щом кучето може да хареса и нещо друго.
— И какво е то.
— Ще накарам готвача да му сготви малко остатъци от месото и да прибави варен ориз към него. Ще го сложим в плик за храна за навън и ще ти го дадем безплатно, защото ние обичаме кучетата. Песът ти ще си помисли, че е умрял и се е озовал в Рая.
На момчето му се иска да я поправи за две неща. Първо — кучето е женско и второ — то сигурно знае как изглежда Раят и не би го объркало с една хубава вечеря. В крайна сметка решава да не повдига тези въпроси. Лошите го търсят, а той се е задължал прекалено дълго на това място. Най-доброто прикритие е движението.
— Благодаря ви, госпожо Донела. Още когато ви видях, разбрах, че сте много добра.
Тя изненадва момчето и приятелски стисва ръката му.
— Винаги когато хората си мислят, че са по-умни от теб и искат да те изиграят, Къртис, помни какво ще ти кажа сега. — Тя се навежда над гишето, доколкото позволява едрото й туловище, и му прошепва: — Ти си по-добър и по-умен от всички тях.
Благородството и сърдечността й оказват силен ефект върху момчето. То не може да намери думи, за да изрази чувствата си към нея.