Хари Потър и философският камък

— Знаеш ли, струва ми се, че краищата на мустаците на Скабърс станаха малко по-светли — рече Хари, опитвайки се да отвлече мислите на Рон от домовете. — А какво правят сега двамата ти най-големи братя, когато вече са завършили?

Хари се питаше какво ли работи един магьосник, след като е завършил училище.

— Чарли е в Румъния и изследва змейове, а Бил е в Африка и работи нещо за „Гринготс“ — отговори Рон. — А чу ли за „Гринготс“? „Пророчески вести“ се занимаваше дни наред с това, но предполагам, че при мъгъли не можеш да го получаваш… Някой се е опитал да ограби един от строго охраняваните трезори.

Хари зяпна.

— Вярно ли? И какво е станало с него?

— Нищо и затова е такава голяма новина. Не са го заловили. Баща ми смята, че трябва да е бил някой могъщ Черен магьосник, за да успее да надхитри „Гринготс“. Обаче мислят, че нищо не е взел, и това е странното. Естествено, всички се плашат, когато стане подобно нещо, защото Ти-знаеш-кой може да стои зад цялата работа.

Хари взе да премисля тази новина. Почваше да изпитва тръпка на страх всеки път, когато се споменаваше Ти-знаеш-кой. Предполагаше, че това е част от навлизането му в магическия свят, обаче преди това — когато можеше да каже „Волдемор“, без да се тревожи — се беше чувствал много по-спокоен.

— Кой е твоят отбор по куидич? — попита Рон.

— Ъъъ… не знам нито един — призна Хари.

— Какво?! — Рон изглеждаше потресен. — Ще видиш, това е най-хубавата игра в света… — и се впусна да обяснява всичко за четирите топки и за разположението на седемте играчи, да описва прочути мачове, на които бе присъствал с братята си, и метлата, която би искал да си купи, ако имаше парите. Тъкмо описваше на Хари по-големите тънкости на играта, когато вратата на купето отново се отвори, но този път не беше нито безжабото момче Невил, нито Хърмаяни Грейнджър.

Влязоха три момчета и Хари моментално позна средното: беше бледият му познайник от магазина за одежди на Мадам Молкин. Той гледаше Хари с много по-голям интерес, отколкото бе проявил там, на улица „Диагон-али“.

— Вярно ли е. — попита то? — Из целия влак се говори, че Хари Потър е в това купе. Значи си ти, така ли?

— Да — отвърна Хари. Огледа другите двама. Те бяха набити и изглеждаха крайно злобни. Застанали от двете страни на бледото момче, приличаха на бодигардове.

— О, това е Краб, а това е Гойл — каза бледото момче нехайно, като забеляза накъде гледа Хари. — Моето име е Малфой, Драко Малфой.

Рон се закашля, което може би беше опит да прикрие едно хихикане. Драко Малфой12 го погледна.

— Името ми май ти се струва смешно, а? Няма нужда да питам ти кой си. Баща ми каза, че всички Уизли имат червени коси, луничави лица и повече деца, отколкото могат да изхранят. — Обърна се пак към Хари. — Скоро ще откриеш, че някои магьоснически семейства са много по-добри от други, Потър. Не ти трябва да се сприятеляваш с неподходящия вид. — Той подаде ръка да се ръкува с Хари, но Хари не я пое.

— Мисля, че мога да реша сам кой е неподходящият вид, благодаря — отвърна хладно.