Хари Потър и философският камък

— Бабо, пак си загубих жабата.

И Хари чу възрастната жена да въздиша:

— Ох, Невил.

Едно момче с гъсти къдрици беше заобиколено от малка тълпа.

— Дай да погледнем, Лий, хайде!

Момчето вдигна капака на една кутия, която държеше в ръцете си, и хората около него писнаха и се развикаха, когато отвътре се подаде дълъг космат крак.

Хари се провираше през навалицата, докато намери празно купе близо до края на влака. Първо сложи вътре Хедуиг, а после почна да влачи и дърпа куфара си към вратата на вагона. Опита се да го качи по стъпалата, но едва успяваше да повдигне единия му край и два пъти го изтърва върху крака си, от което го заболя.

— Искаш ли помощ? — Оказа се един от близнаците, след които бе минал през билетното гише.

— Да, моля — изпъшка Хари.

— Ей, Фред! Я ела да помогнеш!

С помощта на близнаците куфарът на Хари най-после бе сврян в единия ъгъл на купето.

— Благодаря! — каза Хари и отмести мократа от пот коса от очите си.

— Какво е това? — попита изведнъж единият близнак и посочи мълниевидния белег на Хари.

— Да не повярваш! — каза другият близнак. — Ти да не си…

— Той е — обади се първият близнак и се обърна към Хари. — Нали си ти?

— Кой? — попита Хари.

— Хари Потър — казаха близнаците в един глас.

— А, той ли! — отговори Хари. — Искам да кажа… да, аз съм.

Двете момчета го зяпнаха и Хари усети, че се изчервява. После за негово облекчение долетя глас през отворената врата на влака.

— Фред? Джордж? Тук ли сте?

— Идваме, мамо.

С един последен поглед към Хари близнаците скочиха от влака.

Хари седна до прозореца, откъдето — полускрит — можеше да наблюдава червенокосото семейство и да слуша какво говорят. Майка им тъкмо беше извадила носната си кърпичка.

— Рон, имаш нещо на носа си.

Най-малкото момче опита да се отдръпне, но тя го сграбчи и почна да търка върха на носа му.

— Мамо… стига! — и то успя да се изкопчи.

— Аааа, нима миличкото Роненце има нещичко на нослето си? — каза един от близнаците.

— Млъкни! — сопна му се Рон.

— Къде е Пърси? — попита майка им.

— Сега идва.

Най-големият син се появи и закрачи към тях. Вече се беше преоблякъл в широките черни хогуортски одежди и Хари забеляза на гърдите му лъскава сребърна значка с буквата П.

— Не мога да остана дълго, мамо — каза. — Аз съм отпред. За префектите има две купета…

— О, нима си префект11, Пърси? — попита с вид на много изненадан единият близнак. — Трябваше да ни кажеш. Изобщо не знаехме.

— Я почакай, май си спомням, че той спомена нещо — намеси се другият близнак. — Веднъж…

— Или два пъти…

— Една минутка…

— Цялото лято…

— Ох, млъкнете! — каза Пърси Префекта.

— И откъде накъде Пърси получи нови одежди? — попита единият близнак.

— Защото стана Префект — отговори майка им любвеобилно. — Добре, моето момче. Успешен срок… И ми прати една сова, когато пристигнеш.