Хари Потър и философският камък

Прозвуча свирка.

— Побързайте! — каза майка им и трите момчета се качиха във влака. Наведоха се през прозореца, за да ги целуне тя за сбогом, а сестричката им заплака.

— Недей, Джини, ще ти пратим безброй сови.

— Ще ти пратим една хогуортска тоалетна чиния.

— Джордж!

— Само се шегувам, мамо.

Влакът потегли. Хари видя как майката на момчетата им махаше, а сестричката им — полузасмяна, палуразплакана — тичаше покрай влака, докато той набра прекалено голяма скорост. Тогава тя изостана и само махаше.

Хари наблюдаваше как момиченцето и майка му изчезнаха, когато влакът направи завой. Къщи профучаваха покрай прозореца. Сърцето на Хари подскочи от вълнение. Не знаеше към какво отива, но то непременно беше по-добро от онова, което оставяше зад себе си.

Вратата на купето се плъзна, отвори се и вътре влезе най-малкото червенокосо момче.

— Седи ли някой там? — попита то и посочи мястото срещу Хари. — Всичко останало е заето.

Хари поклати глава и момчето седна, хвърли поглед към него, а после бързо надникна през прозореца, като се престори, че не го е погледнало. Хари видя, че все още има черно петно на носа си.

— Хей, Рон!

Близнаците се появиха пак.

— Слушай, отиваме до средата на влака… там Лий Джордън имал една гигантска тарантула.

— Добре — промърмори Рон.

— Хари — започна другият близнак, — ние представихме ли ти се? Фред и Джордж Уизли. А това е Рон, нашият брат. Хайде, ще се видим после.

— Чао! — казаха Хари и Рон.

Близнаците затвориха вратата на купето след себе си.

— Ти наистина ли си Хари Потър? — изтърси Рон.

Хари кимна.

— Аха… Аз пък си помислих, че е някоя от шегите на Фред и Джордж — каза Рон. — И наистина ли имаш… нали се сещаш… — Той посочи челото на Хари.

Хари отдръпна бретона си, за да покаже мълниевидния белег. Рон се ококори.

— Значи там Ти-знаеш-кой…

— Да — отговори Хари, — обаче не си спомням.

— Нищо ли? — попита Рон нетърпеливо.

— Е… помня силна зелена светлина, обаче нищо повече.

— Олеле! — каза Рон, остана няколко мига загледан в Хари, а после — сякаш изведнъж е осъзнал какво върши — бързо погледна пак през прозореца.

— Във вашето семейство всички ли са магьосници? — попита Хари, който намираше Рон за точно толкова интересен, колкото Рон намираше него.

— Ъъъ… да, мисля — отвърна Рон. — Мама май че има един втори братовчед, който е счетоводител, ама никога не говорим за него.

— Сигурно знаеш вече сума магии.

Семейство Уизли явно принадлежаха към един от онези стари магьоснически родове, за които говореше бледото момче на улица „Диагон-али“.

— Чувах, че си живял с мъгъли — каза Рон. — Какви са те?

— Ужасни… е, не всички. Обаче леля и вуйчо, и братовчед ми са. Иска ми се да съм имал трима братя магьосници.

— Петима — поправи го Рон. По някаква причина изглеждаше унил. — Аз съм шестият от нашето семейство, който постъпва в „Хогуортс“. Може да се каже, че трябва да оправдая големи очаквания. Бил и Чарли вече завършиха… Бил беше отличник, а Чарли — капитан на отбора по куидич. Сега Пърси стана префект. Фред и Джордж вършат доста дивотии, ама все пак получават добри бележки и всички ги намират за много забавни. Очакват и аз да съм такъв добър ученик като другите, но ако съм, няма да е чудо голямо, защото те са били такива преди мен. А с петима братя никога не получаваш нещо ново. Имам старите одежди на Бил, старата магическа пръчка на Чарли и стария плъх на Пърси.