Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Хари обърна пак картичката и за своя изненада видя, че лицето на Дъмбълдор беше изчезнало.
— Няма го!
— Е, не можеш да очакваш да виси тук цял ден — каза Рон. — Ще се върне. Не, пак ми се падна Моргана, а май че имам шест от нея… искаш ли я? Можеш да си почнеш колекцията.
Очите на Рон се насочиха към купчината шоколадови жаби, които чакаха да бъдат развити.
— Заповядай! — подкани го Хари. — Ама в света на мъгълите хората си остават на снимките.
— Тъй ли? Как, изобщо ли не мръдват? — Рон изглеждаше смаян. — Жестоко!
Хари се ококори, когато Дъмбълдор се намести пак на снимката на неговата картичка и лекичко му се усмихна. Рон беше по-заинтересован да яде жабите, отколкото от картичките с „Прочути магьосници“, но Хари не можеше да отвърне очи от тях. Скоро той имаше не само Дъмбълдор и Моргана, а и Хенгист от Уудкрофт, Олберик Гръниън, Цирцея, Парацелзий и Мерлин. Най-после откъсна поглед от друидката Клиодна, която си чешеше носа, и отвори един пакет с „Всякаквовкусови бобчета на Бърти Бот“.
— Трябва да внимаваш с тези — предупреди го Рон. — Като пишат всякакъв вкус, наистина имат предвид всякакъв вкус… разбираш ли, ще срещнеш всичките обикновени вкусове като шоколад, мента и портокал, ама може да попаднеш на спанак, дроб и шкембе. Джордж мисли, че веднъж хапнал едно с вкус на таласъм.
Рон взе зелено бобче, огледа го внимателно и захапа крайчето.
— Брр-пфу… виждаш ли? Брюкселско зеле.
Прекараха си славно, докато ядоха всякаквовкусови бобчета. На Хари се паднаха препечен хляб, кокосов орех, ягода, къри, трева, кафе, сардина и той дори се престраши да гризне крайчето на едно сиво, което Рон не искаше да докосне и което се оказа чер пипер.
Пейзажите, които летяха край прозореца, ставаха все по-диви. Спретнатите ниви бяха свършили. Сега имаше гори, кривуличещи реки и тъмнозелени хълмове.
На вратата на купето се почука и влезе кръглоликото момче, което Хари бе отминал на перон Девет и три четвърти. Изглеждаше, сякаш му се плаче.
— Извинете — каза, — ама да сте виждали една жаба?
Когато поклатиха глави, то изхленчи:
— Загубих я! През цялото време бяга от мен!
— Ще се намери — обади се Хари.
— Да — рече момчето отчаяно. — Но ако я видите…
И си тръгна.
— Не разбирам защо се тревожи толкова — каза Рон. — Ако аз бях донесъл жаба, бих я загубил колкото може по-скоро. Като се има предвид, че нося Скабърс, всъщност нямам право да говоря.
Плъхът все още дремеше в скута на Рон.
— Би могъл да умре и никой няма да забележи разликата — каза Рон презрително. — Вчера се опитах да го направя жълт, за да стане по-интересен, ама заклинанието не подейства. Ще ти покажа, виж…
Разрови куфара си и извади много охлузена магическа пръчка. На места беше нащърбена и нещо бяло проблясваше на върха й.
— Косъмът от еднорог почти се подава. Както и да е…
Тъкмо бе вдигнал пръчката, когато вратата на купето пак се отвори. Безжабото момче се връщаше, но този път водеше и едно момиче. То вече беше облякло новите си хогуортски одежди.
— Някой да е виждал една жаба? Невил е загубил своята — съобщи момичето. Имаше властен глас, дълга гъста кафява коса и доста големи предни зъби.
— Вече му казахме, че не сме я виждали — отговори Рон, но то не го слушаше. Гледаше магическата пръчка в ръката му.
— О, магия ли ще правиш? Хайде да видим.
И седна. Рон изглеждаше смутен.
— Ъъъ… добре.
После се покашля.
Той размаха пръчката, обаче не се случи нищо. Скабърс остана сив и дълбоко заспал.
— Сигурен ли си, че това е правилното заклинание? — попита момичето. — Не може да се каже, че е добро, а? Аз опитах няколко лесни заклинания, просто за да пробвам, и всичките подействаха. В моето семейство никой ни най-малко не е магьосник и беше страхотна изненада, когато получих писмото, но бях много доволна, разбира се… Искам да кажа, че доколкото съм чувала, това е най-доброто училище за магическо изкуство… Научила съм наизуст всичките учебници, разбира се, надявам се, че ще е достатъчно… Впрочем аз съм Хърмаяни Грейнджър, а вие как се казвате?
Тя избъбри всичко това много бързо.
Хари погледна Рон и му олекна, като разбра по слисаното му лице, че и той не е научил наизуст всичките учебници.