Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Долу главите! — кресна Хагрид, когато първите лодки достигнаха скалата.
Всички наведоха глави и малките лодки минаха през една завеса от бръшлян, която прикриваше широк отвор в предната страна на канарата. Понесоха се през тъмен тунел, който като че ли ги отвеждаше точно под замъка, докато стигнаха до един вид подземно пристанище, където слязоха върху скали и камъчета.
— Ей ти! Твоя ли е тази жаба? — попита Хагрид, който проверяваше лодките, след като всички бяха слезли от тях.
— Тревър! — извика Невил щастливо и протегна ръце.
После се изкатериха по един ход в скалата, следвайки фенера на Хагрид, и най-сетне излязоха на гладка влажна трева в сянката на замъка. Изкачиха се по каменна стълба и се струпаха пред огромната дъбова входна порта.
— Всички ли са тук? Ей, ти, у теб ли е още жабата?
Хагрид вдигна грамадния си пестник и почука три пъти по вратата на замъка.
ГЛАВА СЕДМА
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА ШАПКА
Вратата веднага се отвори. Там стоеше висока чернокоса магьосница с изумруденозелени одежди. Имаме много строго лице и първата мисъл на Хари беше, че това е човек, с когото не бива да се спречкваш.
— Първокурсниците, професор Макгонъгол — каза Хагрид.
— Благодаря, Хагрид! Оттук ще ги поема аз.
Тя отвори широко вратата. Входната зала беше толкова голяма, че вътре би се побрала цялата къща на семейство Дърсли. Каменните стени бяха осветени с факли като онези в „Гринготс“, таванът бе прекалено висок, за да се види, а разкошна мраморна стълба срещу тях водеше към горните етажи.
Те последваха професор Макгонъгол по покрития с каменни плочи под. Хари дочу бръмченето на стотици гласове от една врата вдясно — другите ученици сигурно бяха вече там, — но професор Макгонъгол въведе първокурсниците в малка празна стая до залата. Те се струпаха вътре, много по-близо един до друг, отколкото биха застанали обикновено, и се заоглеждаха притеснено.
— Добре дошли в „Хогуортс“! — каза професор Макгонъгол. — След малко ще започне тържеството по случай началото на срока, но преди да заемете местата си в Голямата зала, трябва да бъдете разпределени по домове. Разпределянето е много важна церемония, понеже докато сте тук, вашият дом ще бъде нещо като ваше семейство в пределите на „Хогуортс“. Ще имате учебни часове с другите от своя дом, ще спите в спалните на своя дом и ще прекарвате свободното си време в общото помещение на дома. Четирите дома се наричат „Грифиндор“, „Хафълпаф“, „Рейвънклоу“ и „Слидерин“. Всеки дом има своя благородна история и от всеки от тях са излезли изтъкнати магьосници. Докато сте в „Хогуортс“, успехите ви ще носят точки на вашите домове, а всяко нарушение на правилата ще отнема точки на домовете. В края на годината домът с най-много точки се награждава с Купата на домовете, което е голямо достойнство. Надявам се всеки от вас да е чест за дома, който стане негов, независимо кой ще е той. Разпределителната церемония ще се състои след няколко минути пред цялото училище. Предлагам, докато чакате, всички да се издокарате, доколкото можете.
Очите й се спряха за миг върху мантията на Невил, която беше закопчана под лявото му ухо, и върху изцапания нос на Рон. Хари се опита нервно да приглади косата си.
— Ще се върна за вас, щом сме готови — каза професор Макгонъгол. — Моля, чакайте кротко.
Тя напусна стаята. Хари преглътна.
— Как точно ще ни разпределят по домове? — попита той Рон.
— Някакъв тест, мисля. Фред каза, че ужасно боляло, ама май се шегуваше.
Сърцето на Хари се сви от ужас. Тест ли? Пред цялото училище? Но той не знаеше още никакви магии — какво ли, за Бога, трябваше да направи? Не беше очаквал подобно нещо още от момента на пристигането. Огледа се трескаво и видя, че всички останали също изглеждаха ужасени. Никой не говореше много с изключение на Хърмаяни Грейнджър, която шепнеше много бързо всичките заклинания, които бе научила, и се чудеше кое ли ще й е нужно. Хари се мъчеше да не я слуша. Никога досега не беше се притеснявал повече, никога, дори и тогава, когато трябваше да занесе вкъщи на семейство Дърсли забележка от училището, в която пишеше, че по някакъв начин е оцветил перуката на учителката в синьо. Очите му бяха приковани във вратата. Всяка секунда професор Макгонъгол щеше да се върне и да го отведе към неговата гибел.
После се случи нещо, което го накара да подскочи около една стъпка във въздуха, а няколко души зад него се разпищяха.