Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Рон бръкна в сакото си и извади един дебел сив плъх, който спеше.
— Името му е Скабърс и за нищо не става. Почти никога не се събужда. Пърси получи от татко сова, задето стана префект, ама не можахме да си позво… искам да кажа, че вместо това аз получих Скабърс.
Рон се изчерви до ушите. Явно смяташе, че е казал прекалено много, защото пак се загледа през прозореца.
Хари не смяташе, че има нещо лошо в това да не можеш да си позволиш да си купиш сова. В края на краищата през целия си живот допреди един месец той никога не беше имал пари и разказа на Рон всичко — че трябваше да носи старите дрехи на Дъдли и никога не получаваше истински подаръци за рождения си ден. Това изглежда ободри Рон.
— …и докато Хагрид не ми каза, изобщо не знаех, че съм магьосник, нито знаех нещо за родителите си, нито за Волдемор…
Рон ахна.
— Какво има? — попита Хари.
— Каза името на Ти-знаеш-кого! — отговори Рон поразен. — Мислех, че особено ти…
— Не се опитвам да бъда храбър или нещо подобно, като казвам името — заяви Хари. — Никога не съм знаел, че не бива да се казва. Разбираш ли? Трябва да науча много неща… Обзалагам се — добави той, като произнесе за пръв път нещо, което го тревожеше много напоследък, — обзалагам се, че ще съм най-слабият в класа.
— Няма да си. Сума ученици идват от мъгълски семейства и се научават много бързо.
Докато си говореха, влакът ги беше извел от Лондон. Сега се носеха покрай поля, пълни с крави и овце. Известно време мълчаха и наблюдаваха как полетата и пътищата профучаваха край тях. Към дванайсет и половина по коридора се чу силно дрънчене и една усмихната жена с трапчинки бутна вратата и каза:
— Да искате нещо от количката, милички?
Хари, който не беше закусил, скочи на крака, но Рон пак се изчерви до ушите и промърмори, че си носел сандвичи. Хари излезе в коридора.
У семейство Дърсли никога не беше имал пари за лакомства и сега, когато в джобовете му дрънчаха злато и сребро, беше готов да си купи толкова десерти „Марс“, колкото можеше да носи… но жената нямаше „Марс“. Имаше обаче „Всякаквовкусови бобчета на Бърти Бот“, „Най-добрата надуваема дъвка Друбъл“, „Шоколадови жаби“, „Тиквен пай“, „Котелни сладкиши“, „Лакрицови магически пръчки“ и много други странни неща, които Хари не беше виждал през целия си живот. За да не се мине, той взе по няколко от всички и плати на жената единайсет сребърни сикли и седем бронзови кнута.
Рон се ококори, когато Хари донесе всичко в купето и го изсипа на едно свободно място.
— Гладен си, а?
— Умирам от глад — отговори Хари и отхапа голям залък от тиквения сладкиш.
Рон бе извадил безформен пакет и го разви. Вътре имаше четири сандвича. Той раздели двете филии на един от тях и каза:
— Тя вечно забравя, че не обичам осолено телешко.
— Размени го с един от тези — обади се Хари и му подаде един сладкиш. — Хайде…
— Това няма да ти хареса, много е сухо — каза Рон. — Тя няма много време — добави бързо — с петима като нас.
— Хайде, вземи си пай — настоя Хари, който никога досега не бе имал какво да дели с някого, нито пък някого, с когото да дели каквото и да било. Изпита хубаво чувство, когато си седеше с Рон, и двамата постепенно излапаха всичките пайове и сладкиши на Хари (а сандвичите лежаха встрани забравени).
— Какво е това? — попита Хари и вдигна пакет „Шоколадови жаби“. — Не са истински жаби, нали?
— Не — каза Рон. — Ама виж каква е картичката. Липсва ми Агрипа.
— Какво?
— Ох, разбира се, ти не можеш да знаеш… В шоколадовите жаби има картички, разбираш ли, за да ги събираш… Прочути магьосници. Имам около петстотин, ама нямам Агрипа и Птолемей.
Хари разви своята шоколадова жаба и взе картичката. На нея се виждаше лице на мъж. Той носеше очила с формата на полумесец, имаше дълъг гърбав нос и буйна сребриста коса, брада и мустаци. Под снимката стоеше името Албус Дъмбълдор.
— Значи това е Дъмбълдор! — възкликна Хари.
— Не ми казвай, че никога не си чувал за Дъмбълдор! — каза Рон. — Ще ми дадеш ли една жаба? Може да ми се падне Агрипа… благодаря…
Хари обърна картичката и зачете:
„АЛБУС ДЪМБЪЛДОР, директор на «Хогуортс»
Смятан от мнозина за най-големия магьосник на нашето време, професор Дъмбълдор е прочут най-вече с победата си над черния магьосник Гриндълуолд през 1945 година, с откриването на дванайсетте употреби на змейската кръв и с работата си по алхимия заедно със своя съдружник Николас Фламел. Професор Дъмбълдор обича камерна музика и боулинг с десет кегли.“