Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Хутам енам локас. Двештид татра, асме те гата…
Извръща се пак към колоната, а по нея отгоре-додолу течат кървави струи и се стичат на локва в краката му. Този път викът му прозвучава — силен и пълен с ужас. Хуква да бяга, но накъдето и да се обърне, облятата в кръв колона е пред него. Обзет от паника, Бакуриан се втурва към колоната, бута я и заедно политат в зейналата паст на пропастта.
Двамата дълго вървяха и накрая стигнаха до една колесница с два коня. В колесницата имаше само едно място, на което със златни букви беше написано неговото име. Момичето се разплака:
— Сигурно аз не съм твоята душа, нито ти моята, щом животът ни разделя.
Той обаче без колебание я хвана за ръцете и й каза:
— Това е моят дълг. Аз имам да извърша много дела и трябва да се кача на колесницата, но ако ти си моята душа, а аз съм твоята, несъмнено ние ще се съберем някой ден. Когато те видях в огледалото, ти ми каза, че гласът ти понякога ще достига трудно до мен, но че ние сме едно и също, разделено от материята. Ако това е така, ние ще се разделим само временно. Виж, и твоята колесница пристигна.
Момичето се обърна и наистина — още една колесница, подобна на първата, но с нейното име, се появи до нея.
— Но защо е необходимо да се разделим? Няма ли така да се отдалечим повече един от друг и никога да не се намерим — попита момичето и от очите и продължаваха да капят сълзи.
Момчето се замисли и отвърна:
— Помниш ли, че тръгнахме да търсим отговор дали аз съм твоята душа, или ти моята. Щом животът ни разделя, значи това е начин да разберем отговора?
Момичето не продума и думичка, само се повдигна на пръсти и го целуна по бузата, после се извърна рязко, бързо се качи в колесницата и потегли. Той гледа известно време след нея и когато тя се изгуби в далечината, се качи в своята колесница.
VIII глава
Предсказание
Сивите от четвъртото стадо се изхлузваха от обгърналата ги отвсякъде слуз. Нежният мъх по телата им бе влажен и прилепнал по кожата. С полуотворените си все още очи те се опитваха да различат нещо в заобикалящите ги мрак и миризма на влажна пръст.
Асура усети от дълбините на скривалището си, че сивите са готови и вече се измъкват от зародишните си обвивки. Тръгна нагоре към гнездата. Трябваше да им помогне и да ги изведе навън. Само няколко часа още и стадото щеше да събира нектар и прашец, окъпано от топлите лъчи на слънцето. Достигнала повърхностния слой, тя видя една сива точно пред себе си и с грубо движение я освободи от останалите по тялото й парчета от обвивката. Придърпа я към себе си и хубаво я облиза. Щом я пусна, отворилата широко очи сива плахо се запромъква към слабия лъч светлина някъде над нея. Но в този момент в главата й прозвуча властният хрип на майката и тя застина на място. Сивата не излиза никога сама. Това бе първият урок, на който я научи Асура.
Ермиар оглозга докрай пушения бут и надигна каната. Водата се разля по лицето му и тънки струйки потекоха по брадата и шията му. Напи се хубаво и избърса с ръка уста. Отметна глава и едва тогава огледа добре момичето и мъжа. Мъжът бе много висок и здрав. Около тридесет и пет-шест годишен, с остри, но правилни черти. Откак дойде, не обърна никакво внимание на Ермиар, обикаляше бавно около дърветата, наведен, сякаш търси нещо. Момичето му се видя още по-хубаво на дневната светлина. Бе сменила вчерашните дрехи с дълга светла рокля. Тя се наведе и вдигна нещо от земята до него:
— Не сте го използвали, а трябваше. Скоро няма да станете, ако не се намажете с този мехлем.
Той се обърна и някак надуто отвърна:
— Защо? Аз мога да стана, когато си поискам — думите й го бяха жегнали, сякаш му намекваше, че е слабак.
Тя потърси наоколо капачката, намери я, затвори бурканчето и го прибра в торбата си, без да му обръща повече внимание.
— Как се казваш? — Ермиар с интерес следеше движенията й.
— Загарда — тя се озърна и когато намери с поглед мъжа между дърветата, започна да го следи с внимание.
— Благодаря за храната, Загарда.
Момичето само кимна с глава и продължи внимателно да наблюдава мъжа.
— Какво прави той? — интересът на Ермиар се събуди.