Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Добре. Слушай ме внимателно. Първо, още сега изпрати съгледвачи във всички посоки и веднага махни хората от площада и улиците. Нека всички се приберат по домовете си. Жените и децата да са готови най-късно след три часа да напуснат селото, и то без никакъв багаж и животни, освен конете, които ще яздят. Избери десет мъже, които да ги придружат. Още двайсетина мъже ще трябват за добитъка и багажа. Ще тръгнат утре рано сутринта. Останалите мъже да останат по домовете си, докато реша какво ще правим по-нататък. Намери ми кон и ме чакай тук, скоро ще се върна. И по-живо!
Секубал се поклони, а Ермиар тръгна обратно към къщата на Загарда. Този път не се наложи да разбутва тълпата. Мълвата за присъствието му се разнесе от уста на уста из множеството и хората сами му правеха път.
Загарда очакваше Ермиар, застанала пред къщата. Нетърпеливо се оглеждаше на всички посоки. Видя го да се задава, махна му с ръка и когато той я наближи, заговори припряно:
— Елате, майка ми иска да разговаря с вас. Каза, щом дойдете, да ви заведа при нея.
— Не сега. Донеси ми нещо за ядене.
— Моля ви, елате. Вие не я познавате. Не помня досега да е искала да разговаря с някого. Винаги другите са тези, които искат помощта и съветите й. Сигурно е важно.
Ермиар си припомни подигравателния смях на старицата и го побиха тръпки на неприязън, но любопитството надделя и с нежелание тръгна след Загарда.
Къщата беше мрачна и тъмна. Изкачиха се по дървено стълбище, което жално поскърцваше, и минаха по дълъг коридор, в чието дъно се спряха. Загарда го въведе в претрупано от различни мебели помещение и си тръгна. Ермиар се огледа, но не видя никого. Върху дървени лавици стояха много шишета, стъкленици и бурканчета с най различни течности и мехлеми. Закачени по стените, висяха изсушени снопове растения, върху масата имаше нахвърляни книги. Докато разглеждаше наоколо с интерес, една завеса, която до този момент не бе забелязал, се дръпна и старицата влезе при него. Накани се да я поздрави и тръгна към нея, но тя махна бързо с ръка:
— Седни тук — посочи му една ниска маса с два стола. Върху масата стоеше голяма стъклена купа с вода, на чието дъно забеляза някакви почернели от водата листа.
Ермиар послушно седна на стола. Въпреки краткия си престой при селяните, той привикна към различното отношение на билярите, непознали дворцовите обноски и живота в града, тъй като не беше нито тщеславен, нито самовлюбен. Непринудеността в отношенията дори му се харесваше.
Старата се приближи до него, наведе се и надникна с внимание в очите му:
— Момче, ти чувал ли си за оренда?
— Да, чувал съм — Ермиар не за първи път чуваше тази дума. Бе слушал жреците да я споменават често в разговорите си, но не знаеше значението й.
Ала старицата не обърна внимание на отговора му, а продължи да говори:
— Оренда е сила, която живее у всекиго. Тя може да преминава всякакви граници, да влиза от човек в човек, в предмети и в животни. Оренда е форма и сила, дух и вечност. Тя е в кръвта ни, в сърцето, в главата, но малцина намират пътя към оренда, малцина я познават.
Устните й зашепнаха някакъв стих, който постепенно премина в мелодия:
Ермиар никога не бе чувал такава музика. Унесе се, тъй като гласът на старата жена бе хубав и нежен, а извивките на мелодията го плениха. Изненадващо тя млъкна, бръкна с ръка в купата и го напръска с водата в лицето. Това го стресна и той започна да се бърше с ръка, а жената отново избухна в странния си смях:
— Ха-ха-ха — седна срещу него и го изгледа хитро с черните си мънистени очи. — Голям мъж, а го е страх от водата, ха-ха-ха…
Смехът й секна така внезапно, както и пеенето. Лицето й придоби сериозно и страшно изражение, когато каза:
— Ти си тръгнал по пътя на оренда. Изправи се и върви, защо се страхуваш?
Ермиар отново се ядоса и бързо скочи на крака. Не се развика само защото тя го бе приютила в дома си, но нямаше намерение да стои там и да я забавлява. Явно е напълно луда, помисли Ермиар с досада. Вече достигна вратата, когато кикотът й спря:
— Забрави нещо, момче.
Ермиар се извърна и видя в ръката й, протегната към него, да блести някаква верижка. На края й висеше нещо, което той не успя да различи. Поколеба се за момент, но се върна и протегна ръка, за да вземе предмета. Тя обаче го дръпна бързо към себе си: