Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Сега започнаха да довеждат още пленници, докато Говорителя наблюдаваше всичко с блестящите си черни очи от своето високо място. Сред тях беше Матилд Билкарката, която трепереше като от пристъп на треска — козината по лявата й страна лъщеше мокра и настръхнала, сякаш по невнимание тя бе преобърнала върху си някое растение, събиращо вода. Следваше Аласкон Водача — човек на средна възраст, само с няколко години по-млад от самия Хонат. Завързаха го редом с Хонат и той веднага се намести, като задъвка парче тръстика с подчертано безразличие.
Дотук се бяха събирали, без да се изрекат повече от няколко думи, но с това се свърши, когато стражата се опита да доведе хванатия в мрежите Сет, Ковача на игли. Веднага го чуха — по целия път до поляната той редуваше брътвежи и крясъци в смесица от звуци, които можеха да означават или страх, или ярост. С изключение на Аласкон, всички присъствуващи на поляната се обърнаха да гледат, а от торбите се показваха глави като новоизлюпени пеперуди от пашкули.
Само след миг стражата на Сет дойде до края на поляната в безредна група, като вече крещяха и самите те. Някъде от средата на кълбото хора се носеше още по-силно гласът на Сет — той явно се вкопчваше с петте си крайника във всяка лиана или папратов лист, които докопваше, и щом го откъснеха от едно растение, той се отскубваше със сила и скачаше по възможност в обратна посока, върху друго. Въпреки това Сет неумолимо бе стоварен на арената: две крачки напред, една назад, три напред…
Пазачите на Хонат отново започнаха да чоплят своите шишарки. Хонат разбра, че по време на бъркотията тихо бяха докарали от същата страна на поляната Чарл Четеца. Сега той седеше с приведени рамене срещу Аласкон и гледаше равнодушно надолу към плетеницата от лиани. Фигурата му излъчваше отчаяние; дори само като го погледнеше, Хонат отново се разтърсваше от тръпки.
От високия стол Говорителя оповести:
— Шивачо на торби Хонат, Водачо Аласкон, Четецо Чарл, Ковачо на игли Сет, Билкарко Матилд, призовани сте да отговаряте пред Правосъдието.
— Правосъдие! — викна Сет и се отскубна от охраната си, като направи огромен скок и рязко опъна края на въжето си. — Това не е правосъдие. Аз нямам нищо общо с…
Пазачите му го уловиха и здраво запушиха устата му с мургавите си ръце. Говорителя наблюдаваше злорадо.
— Обвиненията са три — съобщи той. — Първо, говоренето на лъжи пред децата. Второ, поставянето под съмнение на свещения ред в живота на хората. Трето, отричането на Книгата на законите. Всеки от вас може да вземе думата по реда на възрастта си. Шивачо на торби Хонат, да чуем твоята защитна реч.
Хонат се изправи леко разтреперан, но с изненада усети възобновен прилив на старото си чувство за независимост.
— Вашите обвинения — заяви той — почиват върху отричането на Книгата на законите. Не съм проповядвал нищо противоположно на това, в което всички вярваме, и нищо друго не съм подлагал на съмнение. Затова отхвърлям обвинението.
Говорителя погледна надолу към него със съмнение.
— Много мъже и жени потвърдиха, че ти не вярваш във Великаните, Шивачо на торби. Няма да измолиш милост, като трупаш още лъжи.
— Отхвърлям обвинението — настоя Хонат. — Вярвам в Книгата на законите като цяло, вярвам и във Великаните. Единственото, което съм казвал, е, че Великаните не са истински в смисъла, в който сме ние. Проповядвал съм, че те са били замислени като символи на някаква по-висша действителност, а не с намерението да бъдат възприемани дословно като Личности.
— Каква е тази по-висша действителност? — настойчиво запита Говорителя. — Опиши я!
— Искате от мен да направя нещо, което самите автори на Книгата не са сполучили — разгорещено каза Хонат. — Ако на тях им е било наложително да въплътяват битието в символи, а не да го представят конкретно, как би могъл един обикновен Шивач на торби да постигне нещо повече?
— Тази доктрина е несъстоятелна — рече Говорителя. — И тя явно цели да подкопае властта и реда, установени от Книгата на законите. Кажи ми, Шивачо на торби, ако не е необходимо хората да се страхуват от Великаните, откъде накъде ще трябва да се страхуват от законите?
— Защото са хора, а в техен интерес е да се страхуват от законите. Те не са деца, та да имат нужда от някакъв жив великан, който да седи над тях и с камшик да ги кара да се държат прилично. Нещо повече, Говорителю, именно това архаично убеждение подкопава основите ни. Докато вярваме, че съществуват истински Великани и че един ден те ще се завърнат и ще продължат да ни учат, дотогава няма да е по силите ни сами да търсим разрешение на своите проблеми. Половината от това, което знаем, ни е дадено от Книгата, а другата половина се предполага, че ще ни падне наготово от небесата, ако изчакаме достатъчно дълго. Междувременно ние вегетираме.