Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Мисис Воун вдигна глава.
— Ще ми кажете ли как малката сцена попадна при вас?
— Оставили са я на прага на една позната — отговори спокойно Тобиас.
— Колко странно. — Мисис Воун се поколеба. — Трябва да кажа, че въпреки недвусмисленото послание, скрито в нея, сцената е елегантно моделирана.
— Виждали ли сте и други сцени с това качество? — попита Лавиния.
— С изключение на моите, искате да кажете? Не. — Мисис Воун свали бавно очилата си. — Никога не съм виждала подобно нещо. Редовно посещавам галериите и изложбите на моите конкуренти и със сигурност щях да си спомня за толкова добро изпълнение.
— Значи предполагате, че художникът не излага скулптурите си публично? — попита Тобиас.
Мисис Воун смръщи чело.
— Не бих могла да предположа такова нещо, сър. Художник с такъв талант със сигурност изпитва потребности да покаже работите си и да потърси оценката на публиката.
— Освен това трябва някак да печели прехраната си — допълни Лавиния.
Мисис Воун решително поклати глава.
— Не става въпрос само за пари, мисис Лейк. Ако художникът е богат, парите нямат значение.
Лавиния се взираше упорито в жената с ветрилото.
— Разбирам.
— Трябва да знаете, че в Лондон няма много експерти по моделиране с восък — продължи мисис Воун. — Боя се, че работата с восък постепенно губи значението си и от изкуство се превръща в един вид забавление, което привлича главно ученици и чираци. Според мен вината е в нерадостните събития във Франция. Всички мъртвешки маски, които мадам Тюсо бе принудена да направи, след като гилотината си свърши работата… Публиката престана да харесва изкуство, което я ужасява.
Сякаш собствените й фигури не предизвикват у мен тръпки на ужас, помисли си Лавиния.
— Много съм ви благодарна за всичко, което ни казахте. — Тя вдигна сцената от пианото и се зае да я увие отново в платното. — Надявах се, че ще можете да ни дадете някои указания за художника, който я е създал. Но както изглежда, ще се наложи да продължим разследването в друга посока.
Кръглото лице на мисис Воун внезапно загуби цялата си веселост.
— Надявам се да бъдете предпазливи.
Очите на Тобиас блеснаха заинтересовано.
— Какво имате предвид, мадам?
Мисис Воун изчака Лавиния да стегне вързопчето с шнура.
— Който и да е моделирал тази сцена, очевидно е имал намерението да заплаши лицето, на което я е изпратил.
Лавиния си припомни дивия ужас, който се четеше в очите на мисис Доув.
— Ако е така, смея да ви уверя, че е постигнал целта си.
Мисис Воун стисна устни.
— Съжалявам, че не мога да ви кажа името на художника, който е създал сцената. Но ви уверявам, че търсите човек, който се разкъсва от жажда за отмъщение… или може би за наказание. Моят опит показва, че има само едно чувство, което се превръща в силна, непоколебима омраза.
Лавиния спря насред движението.
— И кое е то, мисис Воун?
— Любовта. — Художничката се усмихна и в очите й се върна част от предишната ведрост. — Това е най-опасното чувство, повярвайте.
8
— Не знам как вие виждате нещата, мистър Марч — заговори Лавиния малко по-късно, когато влезе в малкия си кабинет, — но аз имам спешна нужда от нещо, което да успокои нервите ми. Мисис Воун и восъчните й фигури предизвикаха у мен безкрайно неприятни усещания.
Тобиас затвори вратата зад себе си и я погледна.
— Поне веднъж, мисис Лейк, сме изцяло на едно мнение.
— Не вярвам да се задоволя с кана горещ чай. Необходимо ми е нещо по-силно.
Лавиния прекоси помещението и отвори дъбовия шкаф. Извади кристална гарафа, почти пълна, и се засмя облекчено.
— Имаме късмет. Това е най-доброто лекарство. Ако бъдете така добър да се погрижите за огъня, аз ще налея по една чашка.
— С удоволствие. — Тобиас се отпусна на колене пред камината. Лицето му изведнъж се напрегна.
Лавиния смръщи чело. Извади две чашки и попита:
— Да не сте наранили крака си, сър?
— Стъпих накриво. Нищо сериозно. — Тобиас разпали умело тънките съчки. — Кракът е излекуван, но в дни като този ми напомня за фаталната грешка.
— Грешка ли?
— Моля ви, не се притеснявайте за мен, мисис Лейк. — Като запали огъня, Тобиас се хвана за перваза на камината и се изправи отново на крака. Когато се обърна към нея, лицето му беше учтиво и безизразно. — Уверявам ви, че нищо ми няма.
Беше ясно, че не иска да даде други обяснения, а и състоянието на крака му изобщо не я засягаше. Освен това нямаше никакви, наистина никакви причини да изпитва съчувствие към Тобиас Марч. Въпреки това не беше в състояние да скрие загрижеността си.