Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Едно във всеки случай е сигурно. Бягството на Елена с Парис дава началото на Троянската война. Обаче тази война нямаше да е това, което е, ако въпросът опираше само до ревността на един съпруг, готов на всичко, за да си върне съпругата. Работата е много по-сериозна. Полюсът на съгласието, гостоприемството, добросъседските отношения се сблъсква с полюса на насилието, омразата, развалянето на отношения. Когато Елена става мома за женене, баща й Тиндарей си дава сметка при цялата й красота, че работата никак няма да е лесна. Затова той свиква всичко, що е ерген в Гърция — царски синове и още неженени царе, за да дойдат при него и изборът между тях да се направи компетентно. Какво решение да вземе? Тиндарей е объркан. Той си има един много хитър племенник, Одисей, когото трябва да споменем, защото играе важна роля в разказа ни. Одисей заговаря пред бащата на Елена приблизително така: „Имаш само един начин да се отървеш от възможни неприятности. Преди да направиш избора си, който сигурно ще предизвика брожение, ще накараш всички кандидати да се закълнат единодушно, че каквото и да бъде решението на Елена, те ще одобрят този избор и че освен това те всички ще са обвързани чрез този брак. Ако за човека, когото тя избере, възникнат някакви проблеми в брака, те всички ще се смятат солидарни със съпруга.“ Всички полагат клетва и помолват Елена да заяви предпочитанието си. Тя избира Менелай.

Менелай по това време вече се познава с Парис. По време на едно пътуване в Троада е бил негов гост. Когато в компанията на Еней Парис идва на свой ред в Гърция, отначало е много тържествено приет от братята на Елена, Диоскурите, преди Менелай да го заведе в Спарта, където се намира Елена. Известно време Менелай обсипва госта си Парис с подаръци и знаци на внимание. След това трябва да замине на погребение на роднина. Тогава поверява на Елена грижата да го замести в задълженията на гостоприемството. Тъкмо поради този траур и заминаването на Менелай гостът е по-персонално посрещнат от Елена. Можем да допуснем, че докато Менелай е присъствал, жените от царския дворец в Спарта не са живели в голяма близост с чужденец, а това е било задължение на царя. Сега то става задача на Елена.

Парис и Еней отпътуват в морето и без повече да се бавят, поемат към Троя заедно с хубавата Елена на борда, с нейно или без нейно съгласие. Когато се завръща в Спарта, Менелай се втурва при брат си Агамемнон, за да му извести за измяната на Елена и особено за предателството на Парис. Агамемнон нарежда на няколко души, между които Одисей, да обиколят всичките едновремешни претенденти за ръката на Елена и да припомнят поетите задължения за солидарност. Оскърблението е толкова голямо, че не само Менелай и Агамемнон, но и цяла Елада трябва да се обедини, за да накаже Парис за отвличането на една жена, която е не само най-красивата, но и гъркиня, съпруга, царица. Но във въпросите на честта, преди или вместо да се стигне до разправа с оръжие, може да има и пазарлък. На първо време Менелай и Одисей заминават на пратеничество в Троя, за да се опитат да уредят въпроса по мирен път, тъй че отново да се възцарят хармонията, съгласието и гостоприемството, чрез заплащане на компенсации или поправяне на стореното зло. В Троя ги приемат. Някои от първенците на Троя са привърженици на това мирно решение, в частност Деифоб. Решението трябва да вземе съветът на старците на Троя; случаят е дори извън компетенциите на царската власт. И така, двамата гърци са приети в съвета, където някои потомци на Приам не само правят интриги, за да бъде отхвърлен всякакъв компромис, но дори внушават, че Одисей и Менелай не трябва да бъдат оставени да си заминат живи. Но Деифоб, който ги е приел като гости, ги държи под покровителство. Те се връщат от мисията си без постигнат резултат и обявяват в Гърция провала на опитите за мирно уреждане на въпроса. Така всичко е подготвено за избухването на войната.