Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
В момента, в който трите богини, водени от Хермес, на когото Зевс е възложил да уреди въпроса от негово име, идват да го посетят, той вече е заел мястото си сред царското потомство, но си е запазил навика да ходи при стадата, където е прекарал цялата си младост. Той е човек от планината Ида. И тъй, Парис вижда как при него пристигат Хермес и трите богини, изненадан е и малко разтревожен. Разтревожен, защото в повечето случаи, когато една богиня покаже открито пред едно човешко същество голотата си, безсмъртната си същност, за зрителя това не носи нищо хубаво: човек няма право да вижда божественото. Това е едновременно изключителна привилегия и опасност, от която трудно се съвземаш. Например Тирезий си е изгубил зрението, защото е видял Атина. На същата тази планина Ида Афродита, слязла от небето, има връзка с Анхиз, бащата на Еней. След като преспива с нея като с обикновена смъртна, на сутринта Анхиз я съглежда в цялата й божествена красота и обзет от ужас, започва да я умолява: „Знам, че съм загубен, никога вече няма да мога да имам плътска връзка с жена. Който се е свързал с богиня, няма да отиде след това в обятията на обикновена смъртна. Животът му, очите му и със сигурност мъжествеността му са унищожени.“
И тъй, като за начало Парис е уплашен. Хермес го успокоява. Обяснява му, че му се пада да направи избор, да определи награда — така са решили боговете — и че той трябва да отсъди коя според него е най-красива. Трите богини, чиято красота без съмнение е еднакво голяма, се опитват да го прелъстят със съблазнителни обещания. Всяка една от тях, ако тя бъде избраната, се кълне да му дари някаква изключителна и особена способност, която само тя може да даде.
Какво може да му дари Атина? Тя му казва: „Ако избереш мен, ще имаш победа в битките и мъдрост, за която всички ще ти завиждат“. Хера му заявява: „Ако избереш мен, ще имаш царската власт, ще станеш господар на цяла Азия, защото съм съпруга на Зевс и в моето легло е записано господството.“ А пък Афродита му обявява: „Ако предпочетеш мен, ти ще бъдеш съвършеният прелъстител, всичко най-хубаво от женския пол ще ти принадлежи и в частност прекрасната Елена, чиято слава вече се носи навсякъде. Когато тя те види, няма да ти устои. Ти ще станеш любовник и съпруг на хубавата Елена.“ Воинска победа, господство, прекрасната Елена, красотата, насладата, щастието с жена… Парис избира Елена. Ето че ударът е задействан, подкрепен от отношенията между боговете и хората — механизмът, чието включване представлява второто действие на този разказ.
Елена — виновна или невинна?
Третото действие се разиграва около Елена. Коя е тази Елена? Тя самата е плод на намеса на божествата в света на хората. Майка й, смъртната жена Леда, е дъщеря на царя на Калидон Тестий. Още съвсем млада тя се запознава с един лакедемонец, Тиндарей, който е изгонен от родината си от превратностите на политиката и е намерил убежище при Тестий. Преди да се върне в Спарта, за да си върне отнетото царство, Тиндарей се влюбва в Леда и я иска за съпруга. Вдигат тържествена сватба. Но изключителната красота на девойката е изкушила не само съпруга й. От висините на Олимп я е забелязал Зевс. Без да се съобразява с Хера или другите си божествени съпруги, той има само една мисъл в главата — да се люби с тази млада жена. В деня на сватбата, през първата брачна нощ на Тиндарей и Леда, Зевс отива при нея и се люби с нея в образа на лебед. Леда носи едновременно децата на Тиндарей и децата на Зевс. Четири деца: две момичета и две момчета. Понякога разправят, че всъщност Зевс е насилил една богиня, Немезида. За да избяга от него, тя приела формата на гъска, а Зевс се превърнал в лебед, за да я покрие. Сцената станала при върховете на планината Тайгет, близо до Спарта, и на върха на планината Немезида-гъската снесла яйце (или две яйца), които един пастир побързал да занесе на Леда. В двореца на царицата децата изскачат от черупката и Леда ги осиновява.
Немезида е опасно божество, дъщеря на Нощта, от същия род като братята и сестрите й, родени от мощта на Мрака: Смъртта, Мойрите, Раздорът (Ерида) и свитата й: Убийствата, Кланетата, Битките. Но Немезида съдържа в себе си и другата страна на нощното женско начало: сладките Лъжи (Pseudea), Любовната нежност (Philotes), която обединява насладите и измамите. Немезида е отмъстителка, която бди за наказанието на прегрешенията; тя не знае покой, докато не настигне виновния, за да го накаже, докато не принизи нахалника, който се е издигнал твърде високо, предизвиквайки с прекомерните си успехи завистта на боговете. Немезида-Леда: по някакъв начин Немезида, богинята, взема образа на Леда, обикновена жена, за да накара смъртните да платят за нещастието, че не са богове.