Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)
- Автор: Албом Мич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Калоферова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)». Краткое содержание книги:
За Мич Албом този човек е Мори Шуорц, негов преподавател в колежа от преди двадесетина години.
Може би и вие като Мич сте прекъснали връзката с наставника си, докато сте търсили своя път, прозренията са избледнели, а светът е започнал да ви изглежда студен. Не ви ли се иска да видите отново този човек, да зададете значимите въпроси, които продължават да ви измъчват, да получите съвет за суматохата на всекидневието, също както навремето, на младини?
Мич Албом се е възползвал от своя втори шанс, преоткривайки Мори през последните месеци на неговия живот. С пълно съзнание за предстоящата му смърт, Мори и Мич се срещат всеки вторник в кабинета на преподавателя, също както навремето в колежа. Подновената им връзка се превръща в един последен „курс от уроци за живота“.
„Вторници с Мори“ представлява вълшебна хроника на техните прекарани заедно часове, чрез която Мич споделя със света последния нетленен дар на Мори.
— Благодаря ти, Мич.
Той погледна към Джанин.
— Той ми е помощник.
Джанин се засмя.
— Както и да е. Моята случка. В университета имаше група социолози и често играехме на покер с другите от колежа, включително и с един хирург. Една вечер, след играта, той рече: „Мори, искам да дойда да те видя как работиш.“
Добре, рекох аз. Така че той дойде в един от часовете ми да гледа как преподавам. След часа рече: „Добре, а сега, искаш ли ти да ме видиш как работя? Утре вечер имам операция.“ Исках да му върна жеста, затова приех. Заведе ме в болницата и ми каза: „Измий се, сложи си маска и облечи престилка.“ И в следващия момент се озовах до него в операционната. На масата лежеше пациентката, гола от кръста надолу. Той взе ножа и хряс! — разпра я! На мен направо… — Мори вдигна пръст и го завъртя в кръг — ми се зави свят. Ще припадна. Толкова кръв. Ужас. Сестрата до мен вика: „Какво става, докторе?“, а аз викам: „Никакъв доктор не съм! Искам да изляза!“
Разсмяхме се, Мори също се разсмя, доколкото можеше с немощното си дишане. От седмици насам не си спомнях да е разказвал подобна история. Колко странно, рекох си, че навремето е щял да припадне от вида на болестта на другиго, а сега как храбро понася собственото си страдание.
Кони почука на вратата да каже, че обядът на Мори е готов. Не беше морковена супа със зеленчукови кюфтета и макарони по гръцки, които бях донесъл сутринта от „Хляб и зрелища“. Макар че се стараех да нося най-леките и меки храни, Мори не можеше да дъвче и преглъща дори тях. Хранеше се предимно с течни неща и от време на време по някоя кифла, напоена и размекната, така че да може да я поеме. Шарлот му пасираше почти всичко. Хранеше се през сламка. Аз продължавах да пазарувам всяка седмица и влизах вътре с торбите, за да му ги покажа, но то беше главно, за да видя изражението на лицето му. Когато отворех хладилника, виждах, че вътре е претъпкано със съдини. Сигурно се надявах, че един ден ще можем пак да се наобядваме заедно както преди и аз ще го гледам как се храни небрежно и говори с пълна уста, пръскайки радостно трохи навред около себе си. Напразни надежди.
— Е… Джанин — обади се Мори.
Тя се усмихна.
— Прекрасна си. Дай ми ръка.
Даде му я.
— Мич ми каза, че си певица.
Така е, отвърна Джанин.
— Казва, че си страхотна.
О, смее се тя. Не. Той само така разправя.
Мори вдигна вежди.
— Ще ми изпееш ли нещо?
Откакто се познаваме с Джанин, хората постоянно я молят за това. Когато разберат, че си професионален певец, хората винаги казват: „Изпей ни нещо“. Свенлива по отношение на дарбата си и перфекционистка по отношение на условията, Джанин никога не го правеше. Отказваше им учтиво. Затова очаквах и сега да постъпи така.
И тогава тя запя:
Песента беше от 30-те години, написана от Рей Ноубъл, и Джанин я изпя много мило, без да откъсва очи от Мори. Още веднъж се удивих на умението му да изтръгва емоции от хора, които иначе са доста сдържани. Мори притвори очи, за да попие всяка нота. Топлият глас на жена ми изпълни стаята и по лицето на Мори се разля широка усмивка. И макар тялото му да беше вдървено като чувал с пясък, човек почти го виждаше как танцува вътрешно.
Когато свърши, Мори отвори очи и по бузите му потекоха сълзи. През всичките години, когато бях слушал съпругата си да пее, аз не я бях чувал нито веднъж така, както Мори я чу в този миг.
Бракът. Почти не познавам хора, които да нямат проблеми с него. За някои е проблем да се оженят, някои имат проблем да се измъкнат от брака. Моето поколение се бореше с отговорностите на брака, сякаш са страшен алигатор в черно блато. Свикнал бях да присъствам на сватби, където поздравявам двойката, и да не се изненадвам, когато след няколко години срещна младоженеца да седи в ресторант с някоя по-млада жена, която представя като своя позната.
— Ние се разделихме с еди-коя-си — обяснява той.
Защо имаме такива проблеми, попитах Мори. След като чаках седем години да направя предложение на Джанин, започвам да се чудя дали хората на моята възраст са наистина по-предпазливи или просто са по-себични от предишните поколения?
— Жал ми е за твоето поколение — отвърна той. — В нашата култура е изключително важно да откриеш връзка, основаваща се на обич, защото голяма част от тази култура не ти дава този род неща. Но горките деца днес или са прекалено големи егоисти, за да създадат подобна връзка, или се хвърлят с главата напред в брака и се развеждат след шест месеца. Не знаят какво търсят в партньора си. Не знаят кои са те самите — откъде тогава да знаят за кого се женят?