Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)
- Автор: Албом Мич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Калоферова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)». Краткое содержание книги:
За Мич Албом този човек е Мори Шуорц, негов преподавател в колежа от преди двадесетина години.
Може би и вие като Мич сте прекъснали връзката с наставника си, докато сте търсили своя път, прозренията са избледнели, а светът е започнал да ви изглежда студен. Не ви ли се иска да видите отново този човек, да зададете значимите въпроси, които продължават да ви измъчват, да получите съвет за суматохата на всекидневието, също както навремето, на младини?
Мич Албом се е възползвал от своя втори шанс, преоткривайки Мори през последните месеци на неговия живот. С пълно съзнание за предстоящата му смърт, Мори и Мич се срещат всеки вторник в кабинета на преподавателя, също както навремето в колежа. Подновената им връзка се превръща в един последен „курс от уроци за живота“.
„Вторници с Мори“ представлява вълшебна хроника на техните прекарани заедно часове, чрез която Мич споделя със света последния нетленен дар на Мори.
— Помниш ли какво ти казах за намирането на смислен живот? Записал съм го, но вече го знам наизуст: Посвети се на обичта към другите, посвети се на хората край теб, посвети се на създаването на нещо, което ще ти даде смисъл и цел.
— Забелязваш ли — допълни той ухилено, — че не се споменава нищо за заплащане?
Записвах си в бележника някои от думите на Мори. Правех го главно, защото не исках да вижда очите ми, да разбира как си мисля, че през почти всичкото време след завършването ми съм се стремял и съм преследвал именно онези неща, които той заклеймяваше — по-големи играчки, по-хубава къща. Понеже работех сред заможни и известни спортисти, аз се успокоявах, че нуждите ми са реалистични, а алчността ми е незначителна в сравнение с тяхната.
Това беше само параван. Мори ме накара да го видя съвсем ясно.
— Мич, не се опитвай да се харесаш на хората на върха, остави, няма смисъл. Те и без това ще те гледат с презрение. А ако се опитваш да се докараш пред хората в низините, остави, пак няма смисъл. Те и без това само ще ти завиждат. Високият обществен пост няма да те доведе до никъде. Само откритото сърце и душа ще ти позволят да се движиш свободно сред хората.
Той замълча, после ме погледна.
— Аз умирам, нали така?
Да.
— Защо мислиш, че за мен е важно да изслушам проблемите на другите? Нима собствената ми болка и страдание не са ми достатъчни?
— Разбира се, че са. Но именно раздаването на другите е това, което ме кара да се чувствам жив. Не колата или къщата ми. Не това как изглеждам, като се видя в огледалото. Когато раздавам времето си, когато накарам някого да се засмее след като му е било мъчно, тогава се чувствам така, сякаш отново съм здрав.
— Прави само нещата, които извират от дъното на сърцето и душата ти. Когато постъпваш така, няма да се чувстваш неудовлетворен, няма да завиждаш, няма да желаеш да имаш нещо, което принадлежи на друг. Напротив, ще останеш удивен от полученото в замяна.
Той се закашля и посегна към звънчето, което стоеше на стола. Наложи се няколко пъти да се пресегне, накрая аз го вдигнах и го сложих в ръката му.
— Благодаря ти — прошепна той.
Разклати го едва-едва, за да повика Кони.
— Тоя Тед Търнър — рече Мори, — толкова ли не е могъл да измисли нещо друго за надгробната си плоча?
„Всяка вечер, когато заспивам, умирам.
А на сутринта, когато се събуждам, се раждам отново.“