Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Дейна проследи реакциите на Малъри със скръстени ръце. Бяха й до болка познати.
— Не, не съм ги чела всичките, но възнамерявам да ги прочета. И не, не зная колко са на брой. Искаш ли кафе?
— Ще ти задам един въпрос. Ползваш ли някога услугите на библиотеката?
— Разбира се, но предпочитам да си купувам книгите, които харесвам. Ако нямам двадесет-тридесет тук, чакащи да бъдат прочетени, чувствам, че нещо ми липсва. Това е моят неизкореним навик.
— Разбирам. Не искам кафе, благодаря. Вече изпих две и кипя от енергия.
— След първите две аз едва успявам да съставям смислени изречения. Закуска?
— Не, но ти довърши своята. Исках да те хвана, преди да тръгнеш за работа. Да те осведомя докъде стигнах.
— Заповядай, седни.
Дейна посочи към втория стол в стаята и седна да се донахрани.
— Днес отново ще се кача до „Уориърс Пийк“. С Флин.
Дейна нацупи устни.
— Знаех, че ще си уреди посещение там. Както и че ще започне да те сваля.
— Има ли проблем за теб в някое от двете неща?
— Не. По-хитър е, отколкото изглежда. Благодарение на това кара хората да изливат душите си пред него. Ако не беше успял да те придума, щях да го дразня, докато се откаже. Що се отнася до свалянето, предполагах, че ще си падне или по теб, или по Зоуи. Има слабост към жените, а и те го харесват.
Малъри си спомни как се бе приближил към нея в кухнята й и я бе накарал да се почувства, сякаш се разтапя.
— Определено помежду ни има химия, но все още не съм решила дали го харесвам или не.
Дейна захапа питката.
— Нямам нищо против, но ще те разиграва. Това е едно от нещата, в които е добър. Като опитно коли.
— Моля?
— Знаеш ли как овчарските кучета водят стадата? — Завъртя свободната си ръка наляво-надясно, за да й покаже образно. — Примамват овцете ту в една, ту в друга посока, докато накрая всички се озоват там, където трябва. Такъв е Флин. Ти си мислиш: „Искам да вървя насам“. А той си мисли: „Не, по-добре натам“. Накрая става така, както той желае, без да усетиш, че е успял да ти наложи волята си. — Облиза крем-сиренето от пръста си. — Най-ужасното е, че почти винаги накрая сама се убеждаваш, че е бил прав, но не ти го натяква, и така оцелява.
„Вечерях с него, нали? — каза си Малъри. — Целуна ме, два пъти“. Три, ако трябваше да бъде точна. И не само я бе убедил да дойде с нея в „Уориърс Пийк“, а щяха да отидат с неговата кола.
— Не обичам да ме манипулират.
Изражението на Дейна издаде съчувствие и насмешка.
— Добре, ще видим как ще се развият нещата. — Стана и събра съдовете от масата. — Какво се надяваш да постигнеш, като отидеш при Роуина и Пит?
— Не очаквам да узная много от тях. Искам да видя отново картината.
Малъри влезе след Дейна в кухнята. Не се изненада да види книги и там, върху рафтовете в отворения килер, където почти всяка домакиня би подредила продукти.
— Сигурна съм, че в нея има нещо важно — продължи тя, докато домакинята миеше съдовете. — Посланието и онзи, от когото е отправено.
Преразказа й продължението на историята, както го бе чула от Флин по време на вечерята.
— Значи те са възприели ролите на учителката и закрилника.
— Такава е теорията — потвърди Малъри. — Любопитна съм как ще реагират, когато я споделя с тях. Освен това Флин би могъл да отвлече вниманието им, за да имам време да разгледам картината и да направя няколко снимки. Възможно е да открия други картини с подобна тематика. Би било от полза.
— Тази сутрин ще потърся нещо за връзките между изкуството и митологията. — Дейна погледна часовника си. Трябва да тръгвам. Не е зле трите да се срещнем възможно най-скоро.
— Да видим до какво ще се добера днес.
Излязоха заедно и Малъри спря на тротоара.
— Дейна, мислиш ли, че всичко това е пълна лудост?
— Разбира се. Обади ми се, когато се върнеш от „Пийк“.
Атмосферата по пътя бе по-приятна в слънчевото утро. Докато се возеше, Малъри можеше да се наслаждава на гледките и те я накараха да се запита какво ли е да живееш на върха на хълм, от който небето изглежда на ръка разстояние и като на картина се вижда целият свят наоколо.
„Подходяща панорама за двама богове — помисли си я, — великолепна и драматична“.
Безспорно Роуина и Пит бяха избрали мястото не само заради уединението, а и заради неговото величие.
След още няколко седмици, когато полегатите склонове почувстват полъха на есента, цветовете щяха да пленяват окото и да карат човек да затаи дъх.
Сутрин щеше да се спуска мъгла и всички долини и пропасти между хълмовете да потъват в нея като в океан от проблясващи капчици, докато слънцето ги разсее.