Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— И тогава?… — Маклистър гледаше професора изпитателно.
— Комисията публикува доклад от 700 страници — професорът замълча за миг. — Резултатите… пораждаха подозрение, Робърт Маклистър. Доказателства за някаква пряка връзка между нахлуването на американски самолети в Североизточен Китай и появата на огромно количество насекоми, носители на болести, нямаше. Но учените до един бяха сигурни, че САЩ са „подозрителни“.
— Нямаше преки доказателства — упорствуваше Робърт.
— Случвало се е да има. През януари 1952 година в Ансан в Северна Корея беше свален американски самолет Б–26 с двама пилоти на борда — лейтенант Инък и лейтенант Джон Куин, струва ми се, че така се казваха. На американската база „Ивакуни“ в Япония, спорел техните показания, те са били обучени да водят бактериологична война и в средата на януари 1952 година са хвърлили над Северна Корея общо около десет бактериологични бомби.
— Тези показания са резултат от „промиването на мозъците“ — нетърпеливо рече рижият Боб (казват, че рижият цвят на косата говори за упорит характер). — По онова време „промиването на мозъците“ стана известно по целия свят.
— По същия начин се оправдаха и съответните американски служби — кимна професорът. — Обаче имаше нещо, което изобщо не можаха да скрият. Преди всичко относно използуването на бактериологично оръжие. Струва ми се, по време на отстъплението на американската армия през 1950 година се разкри, че в лагера за военнопленници на остров Коче с пленниците са били провеждани опити, слагали им инжекции с чумни бактерии и ги освобождавали — това са факти. Изглежда, че от юни 1950 година до средата на 1952 година в големите градове и вододайни зони в Северна Корея и в селскостопанските райони на Североизточен Китай започнаха да се разпространяват различни видове болестотворни микроорганизми — на едрата шарка, на холерата, чумата… Като преносители се използуваха мишки, бълхи, плъхове, паяци, мухи, комари, миди, птици, картофи, бобови растения, дъбови листа, царевица…
— Кажете, професоре, вие наистина ли мислите, че това го е извършила американската армия? — Пребледнял, стиснал устни, Боб се бе втренчил в Дюбоа.
— Да, така мисля, Боб — промълви професорът. — След време ми попаднаха неоспорими доказателства. Съвсем случайно. Само че това беше много по-късно и поради тази причина не им дадох гласност. По време на Корейската война една част от бактериологичния материал се е изработвала в Япония, от лекари от бившата императорска армия, и част от учените са се занимавали точно с това.
На Боб сякаш му зашлевиха плесница. Младият американец с пуританско възпитание, потомък на стар род от Източните щати, изглежда, не желаеше да се разкрият миналите престъпления на неговата родина, пък ако е имало такова нещо, то за него си съществува сериозна причина — та комунистите са къде-къде по-лоши. Всичко е било извършено в името на справедливостта. По-големият брат на Боб, след като завърши Йелския университет, работеше по времето на Кенеди в Американския корпус на мира. Но той, най-малкият, галеникът в семейството, винаги се бе възмущавал от саркастичния, дори циничен тон, с който брат му говореше за политиката на своята страна.
— Не бих искал да говоря за мъртвите, но… — продължаваше професорът. — Казваха, че причината, поради която генерал Дъглас Макартър23 бе свален от поста си, била, от една страна, заплахата, че ще употреби и атомни бомби… но аз си мисля, че съществува и още една — та нали се изясниха фактите за провеждането и провала на бактериологичната война? Боб, не знам дали Макартър носи пряка отговорност за тази мръсна работа, но във всеки случай именно той отговаряше за всички действия на американската армия по онова време. И като си помисли човек, че Макартър нямаше намерение да води с Китай истинска война и да използува атомни бомби, което е къде-къде по-опасно от бактериологичната война. Ако на материка се стигне до решителна схватка, нима ще се ограничат само с използуването на бактериологично оръжие?
Робърт Маклистър вече не гледаше към професор Дюбоа, а навел глава, се взираше в ръцете си.
— Говоря ти тези неща, защото искам да разбереш, че дори в нашата работа, посветена на опазването на здравето на хората, е възможно да се поставят и политически препятствия, Боб. Отделните хора действуват по различни начини, пък и никой не е глупав. Дори и глупакът в някои моменти проявява ум. Но от гледна, точка на цялото човечество съществуват много неща, които са направо безумие. От една страна, медицината спасява хората, ала от друга, се използува при разработката на бактериологичното оръжие. Така е и с ядреното оръжие, и с промишлената електроника. Помагат на човека и едновременно съдействуват за неговото унищожение. Нещата са тръгнали към унищожение и кога най-сетне човечеството ще осъзнае, че е едно неделимо цяло? И ще е добре, ако дотогава унищожителните сили не предизвикат катастрофа. Ако политиците от всички страни погледнат трезво, реалистично, няма ли да се прекратят и ядрените опити.
23
Американски генерал (1880–1964), който по време на Втората световна война командува въоръжените сили на САЩ в Далечния изток, а от 1945 г. — окупационните войски в Япония. През 1950–1951 г. ръководи интервенцията срещу КНДР. — Б.пр.