Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Публиката беше добра.
Кафявите очи на Карузо блеснаха.
— Ти ги направи добра публика, Тоби. Нали ти казах — имаш талант.
— Благодаря ти, Ал — желаеше да си отидат час по-скоро, за да може да си тръгне.
— Работиш много — Карузо се обърна към двамата си адютанти. — Казах ли, че не съм виждал друг да работи толкова много?
Двамата кимнаха.
Карузо отново се върна към Тоби.
— Хей, Мили беше доста разстроена, че не си се обадил. Казах й, че е защото работиш много.
— Точно така — отвърна Тоби бързо. — Радвам се, че разбираш, Ал.
Ал се усмихна широко.
— Разбира се. Но знаеш ли какво не разбирам? Защо не се обади да попиташ в колко е сватбата?
— Щях да се обадя утре сутрин.
Ал Карузо се разсмя и каза язвително:
— От Лос Анджелис?
Тоби почувства лек прилив на гняв.
— За какво говориш, Ал?
Карузо го наблюдаваше внимателно.
— Стегнал си целия багаж, а? — плесна го леко по бузата. — Нали ти казах, че ще убия онзи, който посмее да нарани Мили.
— Чакай малко. Честно, за Бога, аз не…
— Ти си добро момче, обаче си глупав, Тоби. Предполагам, че такива са всички гении, а?
Тоби гледаше закръгления, развеселен мъж без да знае какво да каже.
— Повярвай ми — каза сърдечно Ал Карузо. — Аз съм ти приятел. Не искам нищо лошо да ти се случи. Заради Мили. Но щом не ме слушаш, кажи какво да правя? Знаеш ли как се кара магаре да слуша?
Тоби поклати безмълвно глава.
— Първо го удряш с юмрук по главата.
Тоби почувства как страхът се надига в гърлото му.
— Коя ти е по-добрата ръка? — попита Карузо.
— Д-дясната — процеди Тоби.
Карузо кимна мило и се обърна към двамата.
— Счупете я.
Сякаш от въздуха в ръката на единия се появи желязо. Двамата се приближиха до Тоби. Страхът вече го заливаше като река и караше цялото му тяло да трепери.
— За Бога — чу се как казва, обезумял. — Не можеш да направиш това.
Единият го удари силно в стомаха. В следващата секунда Тоби изпита разкъсваща болка, когато автомобилната щанга се стовари върху дясната ръка и строши костите му. Свлече се на пода в непоносима агония. Опита се да извика, но не можа да си поеме дъх. През сълзящите си очи той видя Ал Карузо да се навежда над него, усмихнат.
— Е привлякох ли ти вниманието?
Тоби мъчително кимна.
— Добре — каза Карузо и се обърна към един от мъжете. — Отвори му панталона.
Той се наведе и свали ципа. Взе щангата и извади пениса му.
Карузо за миг спря погледа си на него.
— Късметлия си, Тоби. Наистина важиш.
Тоби бе обладан от непознат дотогава ужас.
— Боже… моля… недей… недей прави това… — изхриптя.
— Няма да ти сторя нищо — каза Карузо. — Докато си добър към Мили, аз съм твой приятел. Но ако някога чуя, че си я обидил с нещо — с каквото и да е, разбираш ли?
Настъпи леко счупената ръка с върха на обувката си и Тоби изкрещя силно.
— Радвам се, че се разбираме — Карузо отново грееше. — Сватбата е в един часа.
Гласът на Карузо изплуваше и потъваше. Тоби почувства как изпада в безсъзнание, но се мъчеше да издържи.
— Не м-мога… Ръката ми…
— Не се притеснявай — каза Карузо. — Докторът е тръгнал насам. Той ще се погрижи за ръката и ще ти даде нещо да не те боли толкова. Момчетата ще дойдат утре да те вземат. Ще се приготвиш, нали?
Тоби лежеше в кошмарна агония, гледаше усмихнатото лице на Дядо Коледа и не вярваше, че всичко това се е случило. Забеляза кракът на Карузо да тръгва отново към ръката му.
— Д-да — изстена. — Ще се приготвя…
И загуби съзнание.
11
Сватбата беше гала-събитие. Състоя се в балния салон на хотел „Мароко“. Изглеждаше, сякаш половината Лас Вегас бе там. Имаше актьори, собственици от всички хотели, танцьорки. А в центъра на всичко това седеше Ал Карузо с двайсетина приятели, тихи, консервативно облечени хора, повечето от тях не пиеха. Пищна украса от цветя покриваше всичко, музиканти ходеха по масите, а до гаргантюанския бюфет имаше два фонтана, от които се лееше шампанско. Ал Карузо се бе погрижил за всичко.
Всички съчувстваха на младоженеца, чиято ръка бе гипсирана поради падане по някакви стълби. Но всички коментираха каква чудесна двойка са с булката и каква великолепна сватба е това.
Тоби бе като замаян от опиатите, които му даде докторът. Цялата церемония сякаш мина покрай него, но когато ефектът от лекарствата започна да отслабва, болката се върна и той отново бе залят от гняв и омраза. Искаше да стане и да крещи пред всички на какво унижение е подложен.
Обърна се към младоженката, застанала в другия край на стаята. Спомни си я. Беше красиво двайсетгодишно момиче с медноруса коса и хубава фигура. Припомни си, че тя се смееше по-високо от другите на неговите истории и го следваше навсякъде. Сети се и за нещо друго. Тя бе една от малкото, които отказаха да легнат с него. Това само изостри апетита му. Вече си спомняше всичко.