Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
— Чух, че си имал неприятности със стражите — произнася тя.
— Кой ти каза?
— В тоя град всичко се знае.
Младата жена изважда от торбичката една кутийка и те намазва с ароматен мехлем. Веднага заспиваш. Когато се събуждаш, в стаята няма никой. Чувстваш се бодър и готов за път.
Мини на 83.
177
Ходещите по върховете са едри хора с груби, но добродушни лица. Облечени са в дрехи от лико, папрат и листа. Всяка крачка на тези необикновени същества е плавен скок от върха на едно дърво към върха на друго.
Цялото поведение на ходещите по дърветата с тяхната гъвкава походка и леки движения е нещо като игра. Те се гонят, надбягват се, тръгват в една или друга посока, движат се в зиг-заг. И през цялото време лицата им остават спокойни.
Точно когато се каниш да продължиш пътя си, един от ходещите се спъва, превърта се във въздуха, разтваря широко ръце и пада на зелената поляна.
Ще му помогнеш ли?
Да — мини на 129.
Не — прехвърли се на 26.
178
Когато стражата пред вратата на двора заспива, ти се промъкваш към близкото дърво. Ти, който мразиш здрача, сега му се радваш. На слабата измамна светлина никой няма да те види.
С няколко котешки движения се качваш на дървото. Минаваш по познатия дебел клон и скачаш в кралската градина. Една примка пада на шията ти.
Без да искаш сам увисваш на клона с примка на шията.
179
Посоката е известна, трябват ти още малко сили да стигнеш до целта. И ако успееш да върнеш окото на крал Здрач, ще направиш добро и на владетеля, и на неговите поданици, хората ще заживеят щастливо.
С тези мисли вървиш към Соленото езеро. Отвреме навреме хвърляш поглед наоколо да се убедиш, че пътят е чист и нищо не те заплашва.
Високо над главата си чуваш странен шум, като че вятърът духа в листата. Вдигаш глава, но през гъстата зелена маса не виждаш нищо. Изтичваш към близката поляна и поглеждаш нагоре. Над короните на дърветата виждаш Крачещия по върховете — едър човек, облечен в дрехи от лико и зелени листа. Дългата му коса се развява от вятъра.
Учудва те необикновената бързина, с която върви Крачещия по върховете. Походката му е лека и непринудена, сякаш стъпва по гладкия под на двореца.
Ала учудването ти преминава в уплаха. Внезапно Крачещия по върховете се спъва в едно клонче. Той полита напред, премята се няколко пъти, докато трескаво търси нещо да се хване, и пада на поляната.
Отиваш към него да му помогнеш. Колко си наивен! Той скача на крака и се изправя пред теб в цял ръст. Крачещия по върховете е малко по-висок от теб и може би по-силен.
— Не трябваше да търсиш окото на крал Здрач — казва той и ти нанася удар с късата си тояга. Крачещия по върховете има сила 10 и живот 9.
Отгърни на магическата дузина и се бий достатъчно със силния си противник.
При победа мини на 157.
Загубата те изпраща на 28.
180
Когато излизаш от кладенеца, срещаш въпросителния поглед на човека, който те приюти в дома си.
— Не видях нищо особено — казваш небрежно ти.
— Но според преданието…
— Зная, според преданието трябваше да има послание.
Послание всъщност имаше, но то не ти казва нищо важно, не те насочва в избора на пътя. А може би в думите, издълбани върху камъка на дъното на кладенеца, се крие някакъв дълбок смисъл, който не можеш да проумееш?
Сбогуваш се с добрия човек и тръгваш в измамния дневен здрач към градската порта. Преди да се отдалечиш много спираш, обръщаш се и махваш с ръка на добрия човек. Защо хората са толкова различни, питаш се и никой, дори вълшебникът Халдерон, не може да ти отговори на този въпрос.
След няколко минути вече вървиш през полето без никаква представа коя посока да хванеш. В ушите ти се чува мелодичен глас: „На пътя ти могат да се изпречат магически или обикновени същества. Кое избираш?“
Магията — мини на 279.
Нещо по-земно, даже съвсем земно — попадаш на 66.
181
— Безкрайно съм ти благодарен, спасителю — кланя ти се доземи хай-ванинът.
И в знак на дълбока признателност грабва торбата ти. С неочаквана за дебелото му тяло бързина той се втурва към гората.
Хваща те яд. За това ли го спаси от зъбатите глисти? Тая история ще ти бъде като обеца на ухото. Вече знаеш, от хай-ванин не ти трябва и благодарност.
Мини на 108.