Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Прости ми, че те държах будна цялата нощ — тихо каза Джони и се пресегна, за да докосне ръката й. — Навярно си много изморена.
Усмивката, с която тя се обърна към него, и невероятното излъчване на невинност за сетен път го поразиха и Джони бе готов да я задържи за себе си. Инстинктивно наистина копнееше да нападне конниците, охраняващи Роби, и да запази Елизабет за себе си, като освободи насилствено брат си. Той не посмя да признае обхваналото го диво желание да я притежава. Тя също грижливо прикриваше собствените си объркани чувства и вълнение.
— Умората ми не е изтощителна, а приятна — призна Елизабет, — затова няма смисъл да се извиняваш.
Тонът, с който тя изрече тези думи, бе толкова спокоен и равнодушен, сякаш току-що бе похвалила гостоприемството му по време на вечеря.
Това помогна на Джони да се върне към реалността.
— В такъв случай — каза той безучастно с тона на мъж, абсолютно уверен в своите способности да притежава всяка жена, която пожелае, — не ми остава нищо друго, освен да запазя малките си резерви от галантност за предстоящия сблъсък с баща ти. Ще ми трябват доста усилия да събера всичката вежливост, на която някога са ме учили, за да не го удуша на място — единствено усмивката на Джони смекчи донякъде ужасяващия смисъл на думите му.
Елизабет също се усмихваше. Странно, но Джони притежаваше някакво невероятно умение да очарова и разведрява хората, дори и в най-тежката ситуация. Може би причината бе в тази негова обаятелна, открита усмивка.
— Не се бой, брат ти е жив и здрав — увери го Елизабет. — Баща ми твърдо е решил да се възползва от наследството ми.
— Дано всичко при теб бъде наред — каза Джони и в гласа му пролича истинска неподправена загриженост Той добре познаваше грубия безскрупулен нрав на Харолд Годфри.
— Парите ми са добре скрити. Хотчейн знаеше що за стока е баща ми и го разбра твърде рано.
— Особено след приключването на сватбената ви церемония — отбеляза сухо Джони.
— Прав си.
— Значи си убедена, че ще бъдеш в безопасност? — попита той отново и сам се зачуди от загрижеността си. Досега нито една жена не го бе интересувала повече от това дали може да му послужи добре в леглото.
— Вече не съм на шестнайсет — прошепна Елизабет. Джони повдигна шеговито едната си вежда и каза:
— Това действително не мога да оспоря.
— Вие сте извънредно надарен в областта на любовните авантюри, господарю мой — каза Елизабет и усети как цялото й същество се разтърси от вълнение. Тя неприкрито се възхити на великолепното му атлетично тяло. Беше облечен с кожени бричове, наметало и високи ботуши, предназначени за езда. Косата му свободно падаше върху раменете и Джони имаше вид на мъж, комуто е непознат вкусът на загубата или поражението.
— Бих могъл да призная, че вие дори ме превъзхождате, лейди Греъм — каза Джони и повдигна леко веждите си.
— Това комплимент ли е? — запита Елизабет, сякаш почваше някакъв малък флирт с Джони и се опитваше да разсее меланхолията от предстоящата им раздяла. Едновременно с това хвърли поглед към неговите сияещи усмихнати очи и добави: — Нима добре възпитаните светски дами би трябвало да обсъждат такива интимни въпроси?
— Определено е комплимент, скъпа Бетси — увери я Джони, наричайки я по начин, но който само веднъж се бе обърнал към нея по време на отминалата любовна нощ. — Очите му продължаваха да следят всяко нейно движение и реакция. — Що се отнася до добре възпитаните дами… — при тези думи Джони я погледна в очите и докато се чудеше как да й отговори, двамата бяха обхванати от невероятно въодушевление. В този миг на хоризонта се появиха англичаните. Те бързо забравиха за какво бе разговорът им и поводът, който ги бе довел на това място, измести веселото настроение.
— Извини ме — каза Джони с невероятно хладен тон и се пресегна към поводите на коня й, като поясни: — Налага се да бъдем бдителни… — На лицето му нямаше и помен от чаровната усмивка. Видът му бе крайно сериозен и задълбочен. Той повдигна свободната си ръка и махна към своите воини да се приближат.
Пред очите й мъжът, с когото предишната нощ се беше любила до захлас, сега се превърна отново във владетеля на Рейвънсби. Нямаше и следа от неговата нежност и галантност. Изражението на лицето му бе мрачно, той издаваше командите си като човек, който не е свикнал да му се противоречи. Джони зорко наблюдаваше редиците на англичаните, докато търсеше сред тях брат си Роби. Когато най-после го съзря по средата на конницата. Джони тихо промърмори: „Слава Богу!“ Докато англичаните наближаваха, той придърпа поводите на коня на Елизабет и ги нави още веднъж около ръката си. След това се обърна към войните си и нареди: