Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Имаш ли си своя група телохранители? — попита той, докато си мислеше колко много й дължи за удоволствието и щедростта, с която го бе дарила в тази любовна нощ.
— Един малък отряд — отвърна Елизабет.
— Колко са? — заинтересува се Джони, като сам пресмяташе колко мъже са действително необходими за гарантиране на нейната безопасност.
— Шейсет.
Толкова хора изобщо не можеха да гарантират живота на лейди Греъм. Тя очевидно знаеше колко рисковано е да се надява на такава групичка хора.
— Можеш ли да им имаш доверие?
— Безгранично при това — отвърна Елизабет. Джони се поизправи леко и седна, като повдигна Елизабет и я постави в скута си. Искаше се невероятна мъжка сила, за да повдигне тялото й така, както седеше, но той го стори с лекота.
— Звучиш ми доста самоуверено — каза той. — Откъде си толкова сигурна в тяхната лоялност?
Кръвожадните и алчни роднини на Хотчейн определено представляваха доста голяма опасност за Елизабет. Размерите на нейното богатство я правеха доста примамлива и уязвима.
— Те ме охраняват от осем години насам. Вярвам им безгранично.
Шейсет верни и предани войни на Редсдейл можеха наистина да я опазят, помисли си Джони. Още повече, че Елизабет бе наистина убедена в тяхната лоялност.
— Нали знаеш, че синовете на Хотчейн ламтят за парите ти?
— Списъкът на хората, жадуващи да ме лишат от парите ми, е безброен и начело стои собственият ми баща. Ти сигурен ли си, че не искаш малко пари? — запита тя шеговито и се отпусна гальовно в ръцете му, чувствайки се съвсем сигурна, макар да осъзнаваше факта, че теоретически двамата са врагове.
— Не вземам пари от жени — каза тихо и категорично Джони, — дори и да ми трябват. — Нещо, което досега не ми се е случвало.
— Богат шотландец. Това е някакво изключение — подразни го Елизабет, преизпълнена от неизпитвано досега щастие и задоволство.
— Да, има неколцина като мен, въпреки унищожителните търговски условия на Англия по отношение на Шотландия.
— Съжалявам, не исках да те засегна — извини се Елизабет, която определено добре познаваше враждебната политика на Англия и особено неблагоприятните обстоятелства около колонията Дариен, чието окаяно положение още повече бе утежнило съдбата и на Шотландия. — Прости ми нетактичността.
— Прощавам ти — каза Джони с усмивка. — А сега, ако нямаш нищо против… При положение, че държа в ръцете си една очарователна жена, не мога да продължа да обсъждам политика — той я целуна нежно и прошепна: — Остават ни още десетина минути да бъдем заедно…
— Какво щастие — промълви Елизабет, като обгърна с ръце раменете на Джони и целуна устните му. — В такъв случай, изобщо не ме интересува дали баща ми ме очаква с нетърпение…
ГЛАВА ОСМА
Както по-късно се оказа, Харолд Годфри не ги очакваше, тъй като знаеше, че Джони Кари е твърде разтревожен за съдбата на по-малкия си брат. Елизабет нямаше нищо против да тръгнат навреме и скоро групата войни, Джони и тя се оказаха на уговореното място и уречения час.
Конниците се подредиха успоредно един до друг на откритото плато на Раундтри и зачакаха появата на англичаните. Духаше остър северен вятър, който обеща ваше дъждовно време. Ниско в краката на конете се стелеха на талази остатъци от утринната мъгла, пропълзяла откъм близкото езеро. Слънцето бе скрито зад скупчените по небето сиви облаци и лъчите му докосваха само върховете на далечните дървета, които сякаш подпираха небесния свод на хоризонта.
На около десетина метра от ездачите се виждаха Джони и Елизабет, които седяха мълчаливо на конете си. Бяха се сбогували още в леглото и сега не им оста ваше нищо друго, освен да чакат мълчаливо. Странно, но и двамата изпитваха остро чувство на загуба — нещо, което отдавна не им се бе случвало, тъй като умееха да прикриват и да потискат емоциите си. Колкото и парадоксално да беше, и двамата си мислеха за едно и също — дано групата от Харботъл да закъснее или изобщо да не се появи. И двамата усещаха близостта и копнежите си като нещо ново и съкровено.
Джони отмести поглед от южния небосклон, откъдето се очакваше появата на конниците на Годфри, и се обърна към Елизабет. Почувства се толкова привързан към нея, че изведнъж разбра как броените минути, които им оставаха да бъдат заедно, изтичат безвъзвратно. Скоро щеше да настъпи моментът, когато всичко щеше де изгуби смисъл и тя щеше да си замине завинаги от живота му. Лицето й бе порозовяло от насрещния северен вятър. Така както беше, с качулка на главата и с приветливо изражение на лицето, Елизабет, въпреки леките бледосини кръгове под очите и умората в погледа си, приличаше на изящна порцеланова кукла.