Дневникът на капитан Блъд

Огл даде заповед и дванадесетте оръдия изгърмяха като едно с оглушителен рев. От толкова близко разстояние дори петфунтовите гюлета на сравнително малките оръдия причиниха дребни повреди на два от испанските кораби. Още по-голям беше моралният ефект от залпа, който изненада тези, които искаха да изненадат. Адмиралът веднага сигнализира корабите да се върнат. При тази маневра те изстрелваха залп след залп по укреплението и в течение на няколко минути то се превърна в същински вулкан и сред летящите камъни и срутващите се стени се издигна гъста колона дим и прах. Заслепени от него, пиратите не виждаха какво правят испанците. Но Блъд се досети и в кратката пауза преди втория залп изтегли всички хора от крепостта в закритията зад нея.

След това той отново ги изведе в повредената крепост, която за известно време нямаше от какво да се страхува, и започнаха да действуват старите оръдия на Сейнт Джон. Малките оръдия стреляха наслука през облака прах, който ги скриваше, само за да покажат на испанците, че крепостта още живее. Когато се вдигна облакът, заговориха петфунтовите оръдия; по две и по три, те внимателно се прицелваха в корабите, които сега плаваха по вятъра. Нанесоха малки повреди, но това не беше толкова важно, колкото да се привлече вниманието на испанците.

Междувременно артилеристите се занимаваха с оръдията от „Атревида“. Изляха съдовете с вода върху тях и ги презаредиха с помощта на зарядни торбички, шомполи и дотиквачи.

Генералният управител стоеше без работа сред тази трескава дейност и по едно време запита защо се хаби така на вятъра барут с тази игра на стрелба, докато в земленото укрепление има дългобойни оръдия, които могат да бият по испанците с двадесет и четири и тридесетфунтови гюлета. Като получи уклончив отговор, той премина от намеци към заповеди; тогава го помолиха да не пречи на грижливо подготвените планове.

Кавгата бе предотвратена от испанците, които нападнаха отново, и всичко се повтори както преди. Отново крепостта беше обстреляна и този път двама негри бяха убити, а петима пирати ранени от камъни въпреки предпазните мерки на Блъд да ги изведе от крепостта, преди да бъдат дадени залповете.

Когато и второто нападение беше отбито и испанците отново се оттеглиха, за да презаредят, Блъд реши да извади оръдията от крепостта, където още пет-шест залпа можеха да ги затрупат напълно. За тази цел в оръдията се впрегнаха направо негри, пирати и хора от охраната на Антигуа. Дори така измина цял час, докато ги освободят от отломките и ги разположат зад крепостта, откъм сушата, където Огл и хората му отново ги заредиха и се прицелиха. Междувременно сградата на крепостта послужи да закрие операцията от испанците, когато се приближиха за трети път. Сега англичаните задържаха огъня, докато още една буря от метал се стовари върху разбитите, но празни крепостни валове. След това крепостта представляваше безформена купчина отломки, а малката армия, скрита зад развалините, чу как испанците ликуват, понеже бяха убедени, че всичко е решено, тъй като нито един изстрел не отвърна на бомбардировката им.