Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
Капитан Блъд с телескоп под едната ръка и украсената си с пера шапка в другата се поклони ниско.
— Идвам да се сбогувам, ваше превъзходителство.
— — Тъкмо щях да пратя да ви повикат. — Бледите очи на полковника се опитаха да посрещнат твърдия поглед на капитана, но не успяха. — Чувам, че сте взели значителна плячка от испанския кораб. Казаха ми, че хората ви са я отнесли на борда на вашия кораб. Вие знаете, сър, че тази плячка е собственост на краля?
— Не зная това — отвърна капитан Блъд.
— Не знаете ли? В такъв случай сега ви уведомявам за това. Капитан Блъд поклати глава и се усмихна снизходително.
— Това е военна плячка.
— Точно така. А сраженията се водеха от името на негово величество и в защита на колонията на негово величество.
— Само че аз нямам кралско назначение.
— Негласно и временно аз ви дадох назначението, когато се съгласих да приема на служба вас и хората ви за защитата на острова.
Блъд го гледаше развеселен и учуден.
— Какъв сте били, сър, преди да ви назначат за генерален управител на Подветрените острови? Адвокат ли?
— Капитан Блъд, струва ми се, че започвате да обиждате.
— Можете да бъдете сигурен в това и дори в нещо повече. Съгласихте се да ме вземете на служба, така ли? Виж ти благоволение! Къде щяхте да се намирате сега, ако не ви бях довел помощта, която благоволихте да приемете?
— Да говорим за всичко по реда му, ако обичате. — Полковникът говореше студено, надменно. — Когато постъпихте на служба на крал Джеймз, вие попаднахте под разпоредбите на законите, управляващи неговите въоръжени сили. Вашето плячкосване на богатствата от испанския флагмански кораб е разбойническо действие в разрез с тези закони и се наказва сурово според техните разпоредби.
Капитан Блъд намираше положението все по-забавно. Изсмя се.
— Моят дълг е ясен — прибави полковник Кортни, — трябва да ви поставя под арест.
— Но надявам се, че не мислите да го изпълните?
— Не, стига да се възползувате от снизхождението ми и веднага да си отидете.
— Ще си тръгна веднага, щом получа моите двадесет хиляди реала, срещу които наехте услугите ми.
— Вие предпочетохте, сър, да получите заплащане по друг начин. Извършихте нарушение на закона. Нямам какво повече да ви кажа, капитан Блъд.
Блъд го изгледа с присвити очи. Беше ли тоя човек пълен глупак, или само непочтен?
— Ех, колко хитро! — изсмя се той. — Изглежда, че ще трябва да прекарам остатъка от живота си, като помагам на изпадналите в беда британски колонии. Междувременно обаче съм тук и оставам тук, докато получа своите двадесет хиляди реала. — Той хвърли шапката си на масата, притегли един стол, седна и кръстоса крака. — Топъл ден, полковник, нали?
Очите на полковника светнаха.
— Капитан Макартни, стражата чака в коридора. Бъдете така добър да я повикате.
— Изглежда, имате намерение да ме арестувате?
Очите на полковника блеснаха мрачно.
— Естествено, сър. Това ясно ми повелява дългът. Така повеляваше дългът ми от момента, когато слязохте тук. Сам доказвате, че не е трябвало да се съобразявам с нищо друго, каквито и да са били нуждите ми. — Той махна с ръка към офицера, който бе застанал до вратата. — Ако обичате, капитан Макартни.
— Почакайте за миг, капитан Макартни. Почакайте още за миг, полковник. — Блъд вдигна ръка. — Това е равносилно на обявяване на война.
Полковникът вдигна презрително рамена.
— Можете и така да го тълкувате, ако искате. Няма никакво значение.
Съмненията на капитан Блъд по отношение почтеността на този човек изчезнаха напълно. Той беше глупак с въображение, което не можеше да си представи две неща едновременно.
— Наистина, от голямо значение е. Щом ми обявявате война, нека бъде война; предупреждавам ви, че ще откриете в мене безпощаден неприятел, какъвто се оказах за испанците вчера, когато бях ваш съюзник.
— По дяволите! — изруга Макартни. — Виж какви приказки от устата на човек, когото държим в ръцете си.
— И други са ме държали в ръцете си преди, капитан Макартни. Не придавайте прекалено значение на това. — Той млъкна, усмихна се и продължи: — За щастие на Антигуа войната, която ми обявихте, може да се води и без кръвопролитие. Наистина още от пръв поглед ще се убедите, че вече е започнала, че аз имам стратегическо преимущество и че поради това не ви остава нищо друго, освен да капитулирате.
— Не мога да разбера нищо, сър.
— Това е, защото твърде бавно схващате очевидното. Започвам да мисля, че в родината ни гледат на това качество като на необходима квалификация за един колониален губернатор. Имайте търпение за миг, полковник, да ви разясня, че моят кораб се намира пред пристанището. На борда му има двеста от най-смелите бойци, които ще лапнат немощната ви охрана на една хапка. Корабът притежава четиридесет оръдия, половината от които могат да бъдат стоварени на брега за един час и след още един час Сейнт Джон ще представлява купчина развалини. Ако мислите, че някой ще се поколебае, понеже колонията е английска, ще ви припомня, че една трета от хората ми са французи, а другите две трети са извън закона също като мене. Ще разгромят града с удоволствие, първо, защото принадлежи на крал Джеймз; име, което всички мразят, и, второ, защото златото, което добивате в Антигуа, ще ги възнагради.