Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
— Вие сте храбър негодник. Храбър негодник, гръм и мълния!
— Виждам, че сте чували за мене.
— Но не достатъчно, за да повярвам на постъпката ви. Може би сте дошли да се предадете?
Пиратът се доближи до масата. Макартни неволно стана.
— Ако прочетете това, ще си спестим обясненията. — И той постави пред негово превъзходителство писмото на испанския адмирал. — Бойният успех го постави в ръцете ми заедно с джентълмена, до когото е адресирано.
Полковник Кортни го прочете, смени цвета на лицето си и подаде листа на Макартни. После отново втренчи поглед в Блъд, който заговори в отговор на погледа му.
— Дошъл съм да ви предупредя и при нужда да ви служа.
— Да ми служите?
— Изглежда, че имате нужда от помощ. Смешното ви укрепление няма да издържи и час под испанския огън, а след това тия джентълмени от Кастилия ще нахлуят в града. Може би знаете как се държат в подобни случаи. Ако не, мога и да ви разправя.
— Но, гръм да ме тресне! — заекна Макартни. — Ние не сме във война с Испания!
Полковник Кортни се нахвърли гневно върху Блъд.
— Вие сте причина за всичките ни беди. Вашите безобразия ни навличат тези наказателни мерки.
— Затова съм дошъл. Въпреки че според мене аз съм по-скоро претекст, отколкото причина. — Капитан Блъд седна. — Както чувам, вие сте намерили злато в Антигуа. Дон Мигел трябва също да е чул това. Вашият гарнизон няма и двеста души, а както вече казах, укреплението ви не струва спукана пара. Водя ви един тежко въоръжен кораб и двеста от най-отчаяните бойци, които могат да се намерят в Карибско море или в целия свят дори. Разбира се, аз съм някакъв проклет пират, за главата ми е обявена награда и ако сте взискателно добросъвестни, няма да говорите въобще с мене. Но ако имате що-годе здрав разум, както се надявам, ще благодарите на бога, че съм дошъл, и ще се споразумеем.
— Да се споразумеем?
Капитан Блъд обясни какво иска да каже. Неговите хора не рискували живота си за чест и слава, сред тях имало голям брой французи и нямали никакви патриотични чувства по отношение на британската колония. Те щели да очакват по нещичко за ценната услуга, която били готови да окажат.
— Освен това, полковник, става въпрос и за честта ви. Ще ви бъде може би неудобно да сключите съюз с нас, но няма никакви пречки да ни наемете, а след като приключим тази работа, без никакви задръжки ще можете отново да ни преследвате.
Губернаторът го изгледа мрачно.
— Ако искам да изпълня дълга си, трябва да ви окова във вериги и да ви изпратя в Англия, за да ви обесят.
Капитан Блъд остана невъзмутим.
— Вашето първо задължение е да запазите колонията, на която сте губернатор. Помислете каква опасност я грози. И опасността е толкова близка, че дори секундите са от значение. Наистина ще направим добре да не губим време.
Губернаторът погледна Макартни. Изразът върху лицето на Макартни беше толкова празен, колкото и мозъкът му. Тогава дамата, която дотогава бе седяла като изплашен и ням свидетел, се изправи внезапно. Също като съпруга си тя беше висока, костелива, а тропическият климат преждевременно я бе състарил и отнел красотата й. Но явно, както помисли Блъд, не беше успял да й отнеме разума.
— Джеймз, как можеш да се колебаеш? Помисли какво ще стане с жените — жените и децата, — ако тези испанци слязат на брега. Спомни си какво направиха в Бриджтаун.
Губернаторът стоеше с наведена към гърдите брадичка и се мръщеше мрачно.
— Въпреки това не мога да сключа съюз и не мога да преговарям с хора, поставени извън закона. Дългът ми е ясен. Напълно ясен. — В тона му прозвуча решимост.
— Fiat officium, ruat coelum19 — каза капитан Блъд, който имаше склонност към класически изрази. Той въздъхна и се изправи на крака. — Ако това е последната ви дума, не ми остава друго, освен да се сбогувам и да си вървя. Нямам намерение карибската ескадра да ме завари неподготвен.
— Няма да напускате — каза остро полковникът. — По този въпрос дългът ми също е ясен. Повикай стражата, Макартни.
— Ей, не правете глупости, полковник. — Капитан Блъд спря Макартни с жест.
— Не съм глупак, сър, и зная как трябва да постъпя. Трябва да изпълня дълга си.
— И вашият дълг изисква да отвърнете толкова подло на ценната услуга, която ви направих, като ви предупредих? Помислете малко, полковник.
Отново жената на полковника се намеси в подкрепа на Блъд — и се намеси страстно, като явно съзнаваше значението на единствения действително важен въпрос.
19
Fiat officium, riiat coelum (лат.) — Изпълни дълга си, дори и да си строшиш врата. — Б. пр.