Дневникът на капитан Блъд

Крепостта, разположена върху едно малко възвишение на северния нос, пазеше този канал. Тя беше квадратна, тумбеста, назъбена постройка от сив камък и въоръжението й се състоеше от дванадесет стари малки оръдия и шест топа с обсег от две хиляди ярда20; тези оръдия предизвикваха презрение у капитан Блъд.

Той ги допълни с дванадесет малки оръдия от по-съвременен тип, които свали на брега от „Атревида“.

Свали още дванадесет оръдия от испанския кораб, включително и две дванадесетфунтови. Но тяхното предназначение бе друго. На около петдесет ярда от крепостта, на края на носа, се залови да изгражда землено укрепление, и то с такава бързина, че полковник Кортни разбра какви са методите на пиратите и в какво се крие тайната на успехите им.

За тази цел Блъд свали на брега стотина души от хората си и ги накара да работят почти голи под изгарящото слънце. Към тях добави триста бели и още толкова негри от Сейнт Джон — почти цялото му работно мъжко население — и ги накара да копаят, да издигат насипи и да пълнят плетени кошове, за чиято направа бе впрегнал жените. Други бяха изпратени да секат дървета, да вадят чимове и да ги превозват до мястото на работата. През целия следобед носът гъмжеше като мравуняк. До залез слънце всичко беше готово. На губернатора това му се видя като някакво чудо. За шест часа под ръководството на Блъд и благодарение на неизчерпаемата му воля беше построено още едно укрепление, което, ако беше строено по обичайните методи, не можеше да се издигне за по-малко от седмица.

Но укреплението беше не само построено и въоръжено с останалите дванадесет топа, свалени от „Атревида“, и шест мощни оръдия, донесени от „Арабела“; то беше така умело замаскирано, че откъм морето никой не би могъл да подозре какво се крие там. Отпред беше покрито с чимове и се сливаше с брега; върху него се издигаха кокосови палми; групички бели акации и храсти закриваха толкова сполучливо разположението на оръдията, че те не се виждаха от половин миля.

Полковник Кортни сметна, че много труд е хвърлен на вятъра. Защо трябваше да се прикриват укрепления, чийто вид можеше да възпре нападателите?

Блъд му обясни:

— Ако се уплаши, само ще отложи нападението за време, когато няма да бъда тук да ви защищавам. Имам намерение или да го разбия, или да му нанеса такива вреди, че в бъдеще да остави на мира британските колонии.

Тази нощ Блъд спа на борда на „Арабела“, хвърлил котва край носа. На сутринта Сейнт Джон се събуди и разтревожи от звука на ожесточен артилерийски огън. Губернаторът помисли, че испанците са вече дошли, и изскочи от дома си по нощница. Стреляше се обаче от новото укрепление и огънят беше насочен по лишения от мачти корпус на „Атревида“, закотвен отпред и отзад напреки на тесния проход, точно в средата на канала.