Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
И тогава, преди още адмиралът дори да предположи какво се е случило, мракът откъм левия борд се разкъса от огън, тишината беше разбита от гърма на оръдия, трошене на дъски и трясък от падащи рей — оръдията, свалени от „Арабела“ и държани досега в замаскираното укрепление, изстреляха тридесет и две фунтовите си гюлета в испанския флагмански кораб от безмилостно късо разстояние. Убийствената точност на тези оръдия може би щеше да покаже на полковник Кортни защо капитан Блъд бе предпочел да потопи „Атревида“ с оръдеен огън, вместо да пробие дъното му. По този начин той бе получил данни за точното разстояние, а това му позволяваше да стреля безпогрешно в тъмнината.
В отговор „Вирхен дел Пилар“ изстреля наслуки един залп, преди адмиралът да напусне разбития, надупчен кораб, който се държеше над водата само защото бе заседнал върху корпуса на „Атревида“. Заедно с оцелелите си хора дон Мигел се качи на борда на фрегатата „Индиана“, която не успя да спре навреме и се блъсна в кърмата му. Понеже се движеше много бавно и капитанът й бързо съобрази да прибере малкото платна, които беше разпънал, тя не претърпя други повреди освен строшения си бушприт.
За тяхно щастие в този момент оръдията на брега се презареждаха. В този кратък отдих „Индиана“ прие на борда си бежанците от флагманския кораб, а едномачтовият кораб, който плаваше след нея, разбра положението, веднага разпъна всичките си платна, извади греблата си и изтегли „Индиана“ за кърмата на открито, където другата фрегата лежеше в дрейф и стреляше наслуки по смълчано го землено укрепление на скалистия бряг. Единственият ефект от тази стрелба беше да издаде месторазположението си на пиратите и скоро след това оръдията загърмяха отново, но този път вече не в залпове. Един изстрел повреди още повече „Индиана“, като строши кормилото й; затова, след като беше извлечена от залива, другата фрегата трябваше да я вземе на буксир.
Двете страни прекратиха огъня и мирът и тишината на тропическата нощ щяха отново да се възцарят над Сейнт Джон, ако целият град не се бе надигнал и бързаше към скалистия бряг за новини.
Когато се зазори, единствените кораби, които се виждаха по сините води на Карибско море от Антигуа, бяха „Арабела“ с червения си корпус, хвърлил котва в сянката на скалите, за да прибере оръдията си, с които бе услужил на защитниците, и повреденият „Вирхен дел Пилар“, наклонен силно на десния си борд, там, където бе заседнал върху потопения корпус на „Атревида“. Около флагманския кораб кръжеше цяла флотилия от малки лодки и канута, в които пиратите спасяваха всеки предмет с известна стойност, намерен на борда му. Те свалиха всичко на брега: оръжия и скъпи брони, позлатен сервиз, златни и сребърни съдове, два обковани със стомана сандъка, които вероятно представляваха касата на ескадрата и съдържаха около шест хиляди реала, скъпоценности, дрехи, ориенталски килими и скъпи брокати от голямата кабина. Всичко това беше струпано до крепостта, за да бъде разделено по-късно съгласно договорните условия на пиратите.
Когато завърши пренасянето, до ниските скали бяха доведени четири мулета, които застанаха до скъпоценната купчина.
— Какво е това? — попита Блъд, който се намираше там.
— От негово превъзходителство генералния управител — отговори негърът мулетар — за пренасяне на ценностите.
Блъд се стъписа. Когато се съвзе, той каза:
— Много съм признателен. — И нареди мулетата да бъдат натоварени, и отведени до брега при лодките, които трябваше да отнесат плячката на борда на „Арабела“.
След това отиде да посети губернатора.
Поканиха го в една дълга, тясна стая, където в единия край висеше портрет на негово бившо величество крал Чарлз II и се оглеждаше в огледалото на другия край. Имаше дълга тясна маса, отрупана с книги, една китара и ваза с ароматни акациеви цветове, имаше и няколко стола от черен дъб с високи облегала и без тапицировка.
Губернаторът влезе, последван от Макартни. Лицето му изглеждаше по-удължено и тясно от всеки друг път.