Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
Губернаторът се облече набързо, качи се на кон и отиде с Макартни до стръмния бряг. Щом пристигна, и стрелбата спря. Корпусът, надупчен от гюлета, потъваше бавно и когато разяреният губернатор скочи от коня край земленото укрепление, се скри цял под водата с шумно клокочене. Губернаторът запита разгорещено капитан Блъд, който с неколцина от своите хора наблюдаваше края на „Атревида“, що за лудост е това. Разбираше ли капитан Блъд, че е затворил напълно входа към пристанището за всички кораби освен за тия, дето газят съвсем плитко?
— Точно това беше целта — отвърна Блъд. — Помъчих се да намеря най-плитката част на канала. Корабът потъна на шест фатома и намали дълбочината само на два.
Губернаторът сметна, че му се подиграват. Пребледнял от гняв, той попита защо е предприета подобна безумна постъпка, и то без да се посъветват с него. С нотка на отегчение в гласа капитан Блъд обясни това, което бе повече от очевидно. Обяснението уталожи гнева на губернатора. Но подозрителността на този човек с толкова ограничено въображение не беше успокоена напълно.
— Но щом единствената ви цел е била да потопите корпуса, защо, по дяволите, изхабихте толкова барут и гюлета? Защо просто не го пробихте?
Блъд повдигна рамена.
— Малко артилерийски упражнения. Съчетахме две цели в една.
— Артилерийски упражнения? — Негово превъзходителство беше вбесен. — На такова разстояние? Какви ми ги разправяте, човече?
— Ще разберете по-добре, когато пристигне дон Мигел.
— Искам сега да разбера. И ще разбера. Гръм да ме тресне! Забележете, че тук, в Антигуа, аз командувам.
Блъд се раздразни. Не можеше спокойно да понася глупаци.
— Щом моята цел не ви е ясна, май способността ви да командувате стои по-горе от вашата схватливост. Междувременно има други въпроси, които трябва да се уредят, а време няма.
С това той се извърна и остави губернатора да пелтечи. Блъд бе изследвал брега и бе намерил едно удобно заливче, познато под име го Уилоубис коув, отдалечено на около две мили, където „Арабела“ можеше да се скрие и в същото време да бъде наблизо, за да могат Блъд и хората му да останат на борда. Това поне беше добра новина за полковник Кортни, който се плашеше от мисълта пиратите да бъдат разквартирувани в града. Блъд настоя хората му да бъдат снабдени с продукти и поиска петдесет глави добитък и двадесет свини. Губернаторът беше склонен да се пазари, но го обориха с думи, които съвсем не подобриха отношенията между двамата мъже. Животните бяха своевременно доставени и през следващите дни пиратите се превърнаха в истински буканери; на брега на Уилоубис коув бяха запалени огньове и на тих огън опушиха месото на закланите животни заедно с голям брой костенурки, които авантюристите изловиха в околностите.
Три дни изминаха в подобни мирни занимания, докато генералният управител започна да се пита дали цялата работа не е някаква дяволска измама с цел да се прикрият престъпните намерения на капитан Блъд и пиратите му. Блъд обаче обясни закъснението. Дон Мигел не се е решил да отплава без „Атревида“, преди да изостави всяка надежда, че дон Висенте де Касанегра ще се присъедини към него.
Изминаха още четири дни, през всеки от които генералният управител отиваше на кон до Уилоубис коув, за да даде израз на съмненията си с подпитващи въпроси. С всеки нов ден разговорите ставаха все по-язвителни. И всеки път Блъд все по-ясно изтъкваше пред губернатора, че не вижда никаква надежда за колониалното бъдеще на страната, която така безразборно подбира губернатори за отвъдморските си владения.
Ескадрата на дон Мигел се появи край Антигуа точно навреме, за да предотврати открития разрив между генералния управител и съюзника му пират.
Един от хората, оставени на стража в земленото укрепление, донесе новината в Уилоубис коув рано в понеделник сутрин и капитан Блъд свали стотина души от кораба и ги отведе към скалистия бряг. Волверстон остана да командува „Арабела“. Огл, опасният артилерист, вече се бе настанил със своите хора в крепостта.
На около шест мили навътре в морето, под засилващия се северозападен вятър, който намаляваше горещината на сутрешното слънце, четири величествени кораба с разпънати платна плаваха право към пристанището на Сейнт Джон, а от върха на всяка гротмачта се вееше кастилско знаме.
Капитан Блъд ги наблюдаваше през телескоп от парапета на старата крепост. До рамото му, придружен от Макартни, беше застанал генералният управител, който най-после се убеди, че испанската заплаха е действителност.