Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
Макартни се изчерви и хвана дръжката на сабята си. Но побледнелият от гняв полковник му отговори, като размахваше костеливата си, изпълнена с лунички ръка:
— Ах ти, мръсен, долен пират! Проклет избягал каторжник! Забравяш едно, че докато успееш да се върнеш при мръсните си пирати, нищо от това не може да се случи.
— Трябва да му благодарим за предупреждението, сър — присмя се капитан Макартни.
— Празни приказки! Нямате никакво въображение, както помислих още вчера. Вашият мулетар ми позволи да отгатна какво мога да очаквам от вас. И съответно с това взех необходимите мерки. Заповядах на помощника си в дванадесет часа да приеме, че е била обявена война, да свали оръдията на брега и да ги закара в крепостта, откъдето ще държат града под обстрел. За тази цел му оставих вашите мулета. — Блъд погледна часовника върху полицата над камината. — Вече наближава дванадесет и половина. От вашите прозорци се вижда крепостта. — Той се изправи и подаде телескопа си. — Уверете се сами, че това, което казах, вече се върши.
Последва мълчание, през което губернаторът го изгледа с омраза. След това мълчаливо пое телескопа и отиде до прозореца. Когато се извърна от него, беше побеснял като гърмяща змия.
— Но все пак забравяте нещо. Че ви държим. Ще уведомя пиратската ви сган, че при първия изстрел ще ви обеся. Стражата, Макартни. Достатъчно говорихме.
— Още един миг — помоли го Блъд. — Толкова досадно прибързан сте в заключенията си. Волверстон получи заповедите ми и никаква заплаха за живота ми няма да го склони от тях дори на косъм. Обесете ме, ако искате. — Той повдигна рамена. — Ако държах толкова на живота, нямаше да се занимавам с пиратство. Но когато ме обесите, можете да бъдете сигурен, че отмъщавайки за мене, моите пирати няма да оставят камък върху камък от Сейнт Джон и няма да пощадят нито един мъж, жена или дете. Преценете това и помислете за дълга си към колонията и краля — този дълг, за който основателно държите толкова много.
Бледите очи на губернатора го пронизаха, сякаш искаха да достигнат до дъното на душата му. Блъд стоеше пред него смел и спокоен, със спокойствие, което всяваше страх.
Полковникът погледна Макартни, сякаш търсеше помощ. Но не намери никаква помощ от него. Накрая раздразнено наруши мълчанието:
— Гръм да ме тресне. Така ми се пада, загдето сключвам сделки с пирати. За да се отърва от вас, ще ви платя двадесетте хиляди реала и хайде сбогом и проклет да сте!
— Двадесет хиляди! — повдигна изненадано вежди капитан Блъд. — Но те бяха толкова, докато бях ваш съюзник, преди да ми обявите война.
— Какво, по дяволите, искате да кажете сега?
— Че щом признавате поражението си, ще преминем към обсъждане на условията.
— Условия! Какви условия? — Отчаянието на губернатора непрекъснато се засилваше.
— Ще ги чуете. Най-напред двадесетте хиляди реала, които дължите на мене и хората ми за извършените услуги. След това тридесет хиляди за откупване на града от бомбардировката, която се подготвя.
— Какво! За бога, сър!…
— След това — продължи капитан Блъд безмилостно — десет хиляди за собствения ви откуп, десет хиляди откуп за семейството ви и пет хиляди за другите по-известни личности в Сейнт Джон, включително и капитан Макартни. Това прави седемдесет и пет хиляди реала и те трябва да бъдат платени до един час, защото след това ще бъде твърде късно.
Видът на губернатора беше неописуем. Той се опита да каже нещо, но не можа да произнесе нито дума. Отпусна се тежко на стола. Накрая успя да заговори отново с надебелен и треперещ глас:
— Вие… вие злоупотребявате с търпението ми. Да не би да ме мислите за луд?
— По-добре да го обесим, полковник, и да свършим — избухна Макартни.
— И с това да унищожите колонията, която е ваш дълг да запазите на всяка цена, повтарям, на всяка цена.
Губернаторът прекара ръка по мокрото си бледо чело и изпъшка.
Разбира се, говориха още известно време: но все повтаряха казаното вече, докато накрая полковник Кортни започна да се смее почти истерично: