Академия за вампири

— Или казано с други думи, искаш да измислиш начин така да си го върнеш на Мия, че да не си навлечеш неприятности.

Усетих как ъгълчетата на устните ми се разтягат в усмивка.

— Знаеш ли какво най харесвам в теб, Мейс? Че мислиш точно като мен.

— Доста стряскащо заключение — отбеляза той сухо. — Тогава ми кажи какво мислиш за следното: аз зная нещо по-така за нея, но може би няма да се реша да го споделя с теб, защото…

Наведох се напред.

— О, вече събуди интереса ми. Трябва да ми кажеш. И то веднага.

— А може би не бива — продължи да ме дразни той. — Откъде да знам дали няма да го използваш за зло, а не за добро?

Примигнах кокетно.

— Можеш ли да устоиш на това лице?

Той замълча за миг, зает да изучава красивото ми лице.

— Не. Всъщност въобще не мога. Добре, ето каква е работата: Мия няма аристократичен произход.

Отпуснах се назад в стола си.

— Не ме занасяй. Това вече го знам. От двегодишна съм запозната с това кой кой е сред всички кралски фамилии.

— Да, ама има още нещо. Нейните родители са работели за един от аристократите от рода Дроздов. — Аз махнах нетърпеливо с ръка както се пропъжда досадна муха. Много от мороите работеха в света на хората, но се намираше доста работа и в обществото на самите морои. Все някой трябваше да я върши. — По почистването. На практика са били прости прислужници и нищо повече. Баща й косил тревата, а майка й била камериерка.

Аз обаче се отнасях с искрено уважение към всекиго, който се хващаше на почтена работа независимо в какво се състоеше тя. Все някой трябва да върши и гадната черна работа. Но също както с дрешките от Таргет, съвсем друга е работата, когато някой се опитва да се представя за такъв, какъвто не е. Макар да бях тук само от седмица, вече бях разбрала, че Мия отчаяно се натиска да попадне сред елита на училището.

— И явно никой друг не знае — отроних аз замислено.

— А пък тя естествено за нищо на света не иска да се разчуе. Нали ги знаеш как се държат онези от фамилиите с кралска кръв? — Мейсън замълча за кратко. — Е, с изключение на Лиса, разбира се. Та те създават доста главоболия на Мия с изискванията си за безупречен произход.

— А ти откъде узна всичко това?

— Моят чичо работи като пазител за фамилията Дроздов.

— И ти просто реши да споделиш с мен тази строго пазена тайна, така ли?

— Ако не ме издъниш обаче. Така че сега изборът е твой. По коя пътека ще поемеш? На доброто или на злото?

— Мисля, че ще проявя милост към нея…

— Госпожице Хатауей, много добре знаете, че не е редно да сте тук.

Една от надзирателките в женското спално помещение се изправи пред нас с изписано по лицето й категорично неодобрение.

Не се шегувах, когато споменах, че Мейсън мисли точно като мен. Когато пожелаеше, можеше да бъде също толкова хитър, колкото и аз.

— В нашия клас имаме групов проект по хуманитарни науки. Как според вас да се подготвяме, ако Роуз не участва?