Сделката на капитан Ворпатрил

— Трябваше им място, където да се скрият — вметна Ворпатрил. — И явно се е получило, щом ти не си могъл да ги откриеш.

Тедж изгледа намръщено Биърли.

Несъответствието между небрежните му маниери и езика на тялото дразнеше сетивата й като зле подбрани цветове или музикална дисхармония.

— Кой сте вие?

— Добър въпрос. А вие кои сте?

— Аз мога да кажа едно — обади се отново Ворпатрил. — Научих го от Морозов, който е експертът по Джаксън Хол на галактическия отдел в щабквартирата… Нашата госпожица Риш е позната също като Лапис Лазули, лазурносинята. Била е част от танцова трупа, продукт на генно инженерство, принадлежала на очевидно покойната баронеса Кордона от станция Кордона. Преди седем-осем месеца Къща Кордона е била погълната от свои безскрупулни конкуренти.

Тедж потръпна.

Риш ги фиксира с яростен гняв и изригна:

— Конкуренти ли? Не. Хищници. Лешояди. Акули, хиени, чакали.

— Истински зоопарк — каза Биърли и вдигна вежди. — А вие бяхте ли там, когато… по време на вечерята?

Тедж вдигна предупредително ръка.

— Няма да ви кажем нищо. — Изчака лицето му да се изопне от раздразнение и чак тогава изигра единствения си коз, макар и фалшив. Чист блъф, вълнуващ и отвратителен. — Но бихме могли да се спазарим. Отговор за отговор, вашето за нашето.

Щеше ли да се хване? Сделката беше съвсем куха и празна под лъскавата опаковка. Мъжът можеше да извади зашеметителя си, да изпържи Риш и да хване Тедж, преди тя да се е надигнала от дивана… макар че ако объркаше реда, сигурно щеше да се изненада неприятно. Току-виж Тедж се събудила вързана за стол като бедния Иван Ксав, но с хладната целувка на хипоспрей с фаст-пента на ръката. И само след минути щеше да си каже и майчиното мляко под акомпанимента на глупаво кискане. Защо му беше да купува нещо, което можеше да открадне с лекота?

Вместо да посегне към кобура под сакото си, Биърли се облегна назад. Последва дълго замислено мълчание.

— Добре — каза накрая той. — Съгласен съм.

Веждите на Риш се вдигнаха изненадано. Веждите на Ворпатрил направиха същото.

— Какво е истинското ви име, сера Бриндис? — започна без предисловия Би.

Тедж сви устни, прикривайки едновременно триумф и силен страх. Способността му да се адаптира почти без преход беше почти джаксънианска в своето съвършенство — и все пак Биърли беше чиста проба бараярец, също като Ворпатрил. Разбираше ли какво прави… и какво прави тя? „Има само един начин да се установи“.

— Този отговор би могъл да ми струва живота. Какво ще ми предложите в замяна? Което да е равностойно?

Той килна глава.

— Ами, да започнем с нещо друго тогава. За случилото се снощи мога да питам Иван, така че няма да си хабя въпросите към вас. Какво всъщност стана снощи, Иване?