Мъжки игри

— Кажете: а характерът на момичетата не се ли разваля от това? — невинно се поинтересува Миша.

— О, разваля се и още как! Не на всички, разбира се. Но ако наше момиче си е втълпило, че на всяка цена трябва да се омъжи, защото инак ще е непълноценно, става лошо. Съперничество, ревност, случва се дори да се стига до сбивания.

До сбивания. Става по-топло… Коя ли баскетболистка се е оказала толкова агресивна?

— Наистина ли до сбивания? — Доценко изписа на лицето си недоверие, смесено с изумление.

— Представете си — да. И примерите са доста. Да вземем, да речем, Мариночка Тихвинская… Само че после, когато си подготвяте статията, няма да пишете имената, нали?

— Разбира се — обеща Миша. — Имена не са и нужни за моята статия. Засега само събирам фактически материал, а въз основа на него после ще правя анализи, ще обобщавам и ще извличам закономерности. Та какво казахте за Тихвинская? Тя ли беше, която спечели решаващата точка на мача с кубинките?

— Да, да, същата. А вие гледате ли баскетбол?

— Рядко — призна Миша. — Но точно този мач гледах.

— Та така де. Мариночка излизаше с едно момче, не от нашите, а от телевизията. Май беше оператор. Запознали се по време на излъчване на мач. Хубаво едно момче, много високо, беше дори по-високо от нея. Марина събрала момичетата от отбора си на рождения си ден, та и това момче дошло естествено. То се знае — момичетата му се нахвърлили. Не в прекия смисъл, а в преносния. Флиртували с него, правели му комплименти. С една дума — опитали се да й го отнемат. Коя на шега, коя насериозно го харесала, нали разбирате, такъв ценен екземпляр… Едно момиче особено много се стараело, вкопчило се в него, непрекъснато го канело на танц, все гледало да се уединят двамата в кухнята или пък да излязат на стълбищната площадка. Мариночка се вбесила и я сграбчила за косата. Онази не й останала длъжна, с една дума — сбили се. Момичетата, които видели това, после разправяха, че Маринка била направо като невменяема. Бяла като платно, а очите й святкали, нищо не чувала. Сякаш дяволът се вселил в нея. А после, когато всичко свършило, казала, че нищо не помни. Дори се учудвала, че е започнала това сбиване. Изобщо не си спомняла, представяте ли си?

Доценко си представяше това. Било е класическа картина на афект. Значи на тази Тихвинская не всичко й е наред с психиката.

— За пръв път ли се е случило нещо такова? Или и по-рано го е правила?

— Казват, че за пръв път. Но пък после се повторило още няколко пъти. Именно затова я и дисквалифицираха.

Е, това вече ставаше горещо. Хайде, хайде, мислено пришпорваше събеседничката си Доценко, не спирай, продължавай да разказваш за агресивната спортистка, която лесно се афектира. Трябваше да подаде поощрителна реплика:

— Сериозно? Нима заради сбиване?

— Именно. По време на мач се нахвърлила върху спортистка от другия отбор, която нещо ядосала Марина. И започнала да я бие. Сцената била ужасна. Едвам ги разтървали. Дотичал лекарят, веднага отвел Маринка, бил й някаква инжекция. А тя отново нищо не помнела. Когато я извикали пред комисия, толкова плакала! Извинявайте, казала, не помня, нищо не мога да направя, не мога да се владея.