Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
Който е осведомен, той е въоръжен, реши Евгений. И преди всичко трябва да научи кои бяха хората, които дойдоха у него — и дали са идвали само у него. За целта трябваше да проследи онзи оперативник от „Петровка“, който се бе занимавал с него, и да го следи няколко дни, да види какви са контактите му. Ако близо до този оперативник се мерне някой от тримата, дето идваха, да започне да следи него и да разбере дали те ходят със своята видеокамера и при други хора. Ако ходят, значи всичко е наред, действат напосоки, пробват всички тогавашни задържани — може някой да се издаде. Ако не ходят, значи имат информация само за Паригин. А пък ако около оперативника не се появи никой от въпросната троица, тогава ще трябва да се заеме с възложителите.
Миша Доценко изслушваше вече сигурно петнайсетата сърцераздирателна история за печалната съдба на спортистите. За да се добере до тази осведомена и готова на продължителни разговори дамичка, бе принуден да си изгуби два дни. Повечето спортни функционери, както е известно, са мъже, а на мъжете не е присъщо да се интересуват от чужди съдби. Те не се интересуваха и от високия симпатичен журналист. Ето защо прехвърляха Миша от кабинет на кабинет, от етаж на етаж, като му препоръчваха да се види и поговори с Иван Петрович или Пьотър Иванович, който пък изпращаше журналиста при някого другиго. Но Миша бе богато възнаграден за митарствата си, когато най-сетне уцели тази забележителна във всяко отношение дама, която цял живот бе събирала слухове и клюки и с удоволствие ги преразказваше. Лошото беше само, че нито една от разказаните от нея истории засега не вършеше работа на Миша. Но той не губеше надежда.
— … съвсем се пропи. А напиеше ли се, започваше да бие жена си. Ами то неговото сила ли е, чудо ли, можете да си представите, а тя е гимнастичка — слабичка, лекичка, с пръст да я бутнеш, ще падне. Колко пъти му казвахме: Витя, не я закачай, да не стане някоя голяма беля. Къде ти! Веднъж толкова се напил, че я изхвърлил от стаята през балкона направо на улицата. Сега е в затвора. — Тя жално въздъхна. — Добре че нямаха деца. Защото представяте ли си какво щеше да стане? Майката загинала, бащата — в затвора. С други се случваше точно така…
Доценко разбра, че сега ще чуе поредната, шестнайсета история, но тя пак ще бъде за мъж. А на него му трябва жена. Баскетболистка с осакатена психика. Трябваше да поведе разговорливата дама към интересуващата го тема леко, предпазливо, така че в никакъв случай да не я обиди.
— А защо жена му е търпяла всичко това? — попита Миша.
— Толкова слабохарактерна ли е била?
— Какво говорите, Михаил Александрович, може ли спортистка да бъде слабохарактерна? Спортистките имат желязна воля. Но всичко е насочено към спорта. Разбирате ли какво искам да кажа? От дете спортистката е свикнала да се подчинява, да се насилва да върши неща, които не й се иска да върши, защото вижда целта пред себе си. Да стане първа, да стане най-добрата. Олимпийска шампионка. И тя полага на този олтар целия свой запас от душевни сили. Още повече че няма друга цел, която по притегателна сила да съперничи на стремежа й да стане първа. А всичко останало й изглежда несъществено, маловажно и й е жал да хаби силите си за него.
Е, най-сетне, с удовлетворение си помисли Доценко, изминахме половината път, вече говорим за жени спортистки. Сега плавно преминаваме към баскетбола.