Игра на часове

— Савана? Не, на ваше място изобщо бих задраскал сестричката си като източник на вътрешна информация. Навярно защото дълго време е била в колежа — подсказа Мишел.

— Да, беше откъсната от семейството, и то далеч преди да постъпи в колеж.

— Изглежда, двамата с нея не сте много близки — каза Мишел.

Еди сви рамене.

— Всъщност никой няма вина за това. Аз съм почти двойно по-възрастен от нея и нямаме нищо общо. Когато тя се роди, аз вече учех в колеж.

— Майка ви спомена какво сте преживели тогава — каза Кинг.

Еди заговори бавно:

— Честно казано, останал ми е само смътен спомен. Така и не видях кой ме отвлече, докато не ми показаха трупа му. — Той въздъхна дълбоко. — Извадих невероятен късмет. Когато се върнах, нашите бяха толкова щастливи, че заченаха Савана. Или поне така се разказва в семейството.

— Майка ви казва, че Чип Бейли станал семеен приятел.

— Той ми спаси живота. Това с нищо не може да се изплати.

Кинг се озърна към Мишел.

— Напълно ви разбирам.

Чуха шум от автомобилен двигател. След малко колата изскърца и спря край предната врата.

— Това трябва да е Доротея — каза Еди. — Тя не обича да си губи времето.

Мишел надникна през прозореца и видя големия черен автомобил. Жената, която слезе от него, беше облечена в къса и прилепнала черна рокля, черни обувки и черни чорапи — всичко това в тон с цвета на косата й. Тя свали слънчевите си очила, озърна се рязко към колата на Кинг, после тръгна към вратата.

Когато Доротея влезе в стаята, Мишел изпита чувството, че вижда пред себе си бледо — въпреки цялата чернота — копие на Реми Батъл. Запита се дали съзнателно е копирала стила на свекърва си. Имаше елегантно слаба фигура със заоблени бедра, стегнато заоблено дупе, стройни секси крака и неестествено едър бюст, който явно бе дело на професионален хирург. Устата й беше твърде широка за лицето, а червилото твърде ярко за бледата й кожа. Зеленикавите очи гледаха лукаво.

След размяната на поздрави и запознанството Доротея извади цигара и я запали, докато Еди обясняваше защо са дошли Кинг и Мишел.

— Боя се, че не мога да ти помогна, Шон — каза Доротея. Тя бе насочила цялото си внимание към него и сякаш нарочно се правеше, че не забелязва Мишел. — По време на обира бях извън града.

— Точно така — подхвърли Мишел с надеждата да я обърка. — Когото и да попитаме, или не е бил тук, или не е забелязал нищо особено.

Зеленикавите очи бавно се завъртяха към нея.

— Съжалявам, че семейството и служителите не са съгласували плановете си с престъпната дейност на Джуниър Дийвър — отсече Доротея с ледено — снизходителен глас. Ако не я виждаше с очите си, Мишел би се заклела, че чува Реми Батъл. Преди Мишел да отвърне на оскърблението, Доротея отново се завъртя към Кинг. — Мисля, че си тръгнал по грешна следа.

— Просто искам да бъда сигурен, че няма да пратят в затвора невинен човек.