Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Ебо е идеята за жертвоприношение. Това, което правиш, за да получиш аш. Ебо може да е дар като плодове, цветя, свещи или храна, но може да е и животинско жертвоприношение.
Свещениците се наричат сантеро и сантера, в зависимост от това дали са мъж или жена. Йерархията при тях е много сложна, но най-високопоставеният свещеник се нарича бабалауо. И тук, както и при папите, жена не може да бъде избрана на този пост. Някои от жените свещеници могат да имат голяма власт, но не могат да достигнат до най-високата позиция в йерархията.
Струва ми се, че като изключим големия брой богове и употребата на домашни животни, приликата с католицизма е съвсем очевидна.
Вуду се заражда в Дахомей, който сега се нарича Република Бенин, сред представителите на племената наго, ибо, арада и дахомей, и се развива в Хаити по време на робството.
Във вуду има много божества, наречени със събирателното име лоа, и всяко едно от тях съответства на католически светец. Дамбала е свети Патрик; Легба е свети Петър или свети Антоний; Азка е свети Изидор и така нататък. Също както ориша и те имат свой собствен образ, област на влияние и предпочитан дар.
Олтарите на вуду се правят в малки стаи, наречени баджи. Ритуалите са подобни на тези при сантерия. Свещениците не са добре организирани, мъжете се наричат хунган, а жените — мамбо. Както и при сантерия, в центъра на религията е добрата бяла магия.
Но вуду има и своята тъмна страна — бокор. Холивудските филми са създали образа на злия магьосник, който прави черни магии и заклинания, за да предизвика бедствия, или изважда мъртъвци от гробовете, за да ги превърне в зомбита. Точно този стереотип кара обществото да не гледа с добро око на практикуващите вуду.
При брухерия има преплитане на вярвания на ацтеките, магьосничество, дошло от Европа, и сантерия от Куба, но културните му и религиозни корени са в Мексико. Когато през шестнайсети век испанските проповедници обявили езическата богиня Тоантцин за католическа светица, свещениците от култа на Тоантцин преминали в нелегалност и се превърнали в бруха. В центъра на тази религия е Девата от Гуадалупе, всезнаещата и всеможеща богиня, която изпълнява желанията на хората, ако е умилостивена подобаващо.
Всеки бруха има записани молитви към нея в либрета, нещо подобно на Книгата със заклинанията при традиционното магьосничество. Свещениците практикуват самостоятелно, но понякога се събират на групи и организират сборища.
Тъкмо четях една статия в Списание за съдебномедицински науки и си водех записки, когато госпожа Флауърз ми се обади. Слайдъл и Риналди бяха пристигнали.
Сутринта, когато излязох от вкъщи, имаше лек вятър, който караше листата по дърветата да шумят, а след това ги завърташе и ги подгонваше по тротоарите и тревните площи. Слайдъл изглеждаше така, сякаш бе преминал през тесен тунел. Вратовръзката беше прехвърлена през рамото му, а косата — отметната на една страна.
— Какво става, докторе? — Той пооправи вратовръзката си и прокара ръка по темето си.
Това помогна донякъде.
— Две бедрени кости — и двете от чернокожо момиче.
— От същия човек, от когото е черепът, ли са? — Ринали имаше безупречен вид, всяко косъмче от посивелите му коси беше на мястото си.
— Вероятно. Открихте ли нещо за фотографското студио?
Риналди поклати глава.
— Взех материал за ДНК тестове — показах им списъка с предметите. — Тук е описано всичко, което открих и в двата казана.
Риналди отвори куфарчето си и ми подаде един кафяв плик, върху който беше написано Полицейско Управление на Шарлот-Мекленбург Криминологична лаборатория. Докато със Слайдъл преглеждаха списъка ми, хвърлих един поглед на снимките.
Всички предмети в мазето бяха така, както си ги спомнях, само че на снимките бяха по-добре осветени и се виждаха повече детайли. Сега, след като бях изчела толкова много, вече можех да определя, че статуята е на света Варвара.
— Снощи видя ли Линго по телевизията? — попита ме Слайдъл.